Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
В същия миг Кейт затвори уплашено уста, опасявайки се, че е казала вече повече от необходимото.
— Не ме ли позна, госпожо? Аз съм Големия Джон.
Едва сега Кейт ясно разпозна гиганта, който вече веднъж й бе спасил живота.
— Големия Джон — повтори тя. — Да, спомням си. Какво правиш тук?
— Същото, каквото и ти, мисля. Отивам в Батърст. Говори се, че в новия град има големи възможности и разчитам, че никой няма да си спомни, че съм избягал затворник. От бягството ми вече са минали години, а и градът е толкова отдалечен от Сидни, че може би ще успея да започна нов живот.
Той й подаде ръка и й помогна да се изправи на краката си.
— Ами… той? — попита Кейт като кимна с глава към Потър, който все още лежеше на земята.
— Мисля, че ще се оправи до сутринта. Скачай във фургона и аз ще те откарам до Батърст.
— А ти как разбра, че съм в беда — обърна се към него Кейт. — Веднага ли позна коя съм?
Големия Джон се усмихна.
— Чух писъка ти, госпожо. Ти наистина имаш силни бели дробове. Познах те едва когато се наведох и погледнах лицето ти. Къде е съпругът ти?
— Робин е в Батърст. Не си ли чул? Той бе определен за магистрат от губернатора Маккери. Аз… отивам да живея при него.
— Придружена от човек като лейтенант Потър? Да не си полудяла, госпожо? Не си ли чувала, че той бе един от най-отвратителните мъже в наказателния корпус? Просто попитай Кейси, тя ще ти каже.
— Тя ми каза — виновно призна Кейт. — Но на мен ми се струваше, че греши. Мислех, че Роналд Потър ми е приятел. Благодаря ти, Големи Джон, ти може би спаси живота ми.
— Ела да ти — помогна да се качиш във фургона — подкани я той, смутен от благодарностите й.
— Можеш ли да караш фургона през нощта?
— Отлично познавам мътя — похвали се Големия Джон. — Вървях по следите на участниците в експедицията, после непрекъснато наблюдавах заселниците, които пресичаха планината. Освен това Батърст е вече съвсем наблизо.
— А Потър, така ли ще го оставим?
— О, той съвсем скоро ще се оправи. Предполагам, че веднага ще тръгне обратно към Парамата. Ще реши, че си отвлечена от бандитите. Какъвто е страхливец, и през ум няма да му мине да се опита да те защити, само ще побърза да разкаже на всички, че си отвлечена.
— Никой не знае, че съм тръгнала с него — призна тя глупаво.
— Тогава сигурно просто ще си затваря устата и ще чака да види какво ще стане.
Кейт дряма почти през цялото време, докато пътуваха, уверена, че Големия Джон ще я закара невредима до Батърст. Бе започнало вече да се развиделява. Те спряха за малко и изядоха последната храна, приготвена от Потър за пътуването. Когато потеглиха отново, Кейт се замисли.
— Просто не мога да си представя, че си извършил толкова тежко престъпление, че да заслужиш наказателно транспортиране.
Последва продължителна пауза и най-накрая Големия Джон каза:
— Аз убих човек, мисис Флетчър.
— Убил си човек?
— Да, и досега не съжалявам, защото това копеле си получи заслуженото. Беше лорд и живееше в голяма красива къща. Жената, която обичах, работеше там като прислужница. Мислехме да се оженим, след като събера достатъчно пари, за да се грижа за нея. Беше такава красавица, с руса коса и големи сини очи. Лордът й хвърли око и я изнасили. Тя не можа да преживее този срам, разказа ми всичко, а после се хвърли от Лондон Бридж.
— Съжалявам, Големи Джон — искрено каза Кейт.
И двамата замълчаха, потънали всеки в собствените си мисли, като си представяха какъв би бил животът им при друго развитие на нещата.
Сутринта бяха отминали подножието на планината и навлязоха в Батърст. Кейт бе напълно поразена от обширните равнини, които се простираха сякаш до безкрая веднага след стръмните склонове на Сините планини.
— Ще поразпитам наоколо, за да разбера къде живее Робин — каза Големия Джон, като издърпа юздите и спря биволите пред един от магазините на улицата. — Искам лично да те отведа до там, защото вече видях, че не те бива много да избираш хората, на които можеш да се довериш.
Макар и изказани с добронамереност, в думите му все пак се долавяше известно неодобрение.
Серина се изтегна лениво, усмихвайки се от удоволствие при допира на силното топло тяло на Робин, който лежеше до нея. Колко обичаше да се събужда, свряна до него. Като се опря на лакът, тя с възхищение заоглежда силното му, мъжествено тяло. Наистина сега у него липсваше онази възбуда, която го бе обхванала снощи, преди да заспи от проклетото бренди. Твърде късно осъзна, че използването на брендито бе грешка, но то поне бе помогнало да се разруши тази стена помежду им, която отделяше Робин от сърцето й. Вече можеше да се закълне, че Робин обича Кейт, макар че не й бе ясно какво харесва в тази стара мома. Писмото от Деър се оказа най-ефективното оръжие за разбиването на отбраната на Робин. Сега, след като бракът му бе само едно минало, бяха отпаднали всички пречки и Серина не се и съмняваше, че ще успее да спечели мъжът, когото желаеше.