Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
В дъжда, на височината на полета му задуха слаб, но постоянен вятър и той инстинктивно се насочи към него, за да се издигне. Това му даде възможност да си отдъхне, докато се носеше в планиране. Нямаше видимо доказателство, че губи височина, но можеше да усети налягането на въздуха по долната страна на крилете си и това чувство ясно сигнализираше на драконския му мозък, че сега се спуска бавно към земята. Не посмя да планира повече. Може би губеше височина по-бързо, отколкото предполагаше.
Пак започна да използва крилете си и усети, че отново, макар и бавно, набира височина. Умът му работеше хладнокръвно с постоянна трескавост от момента, в който бе решил да остави мраколаците зад себе си; сега се сети нещо, което бе чел доста отдавна — откъс от една много стара книга, отнасяща се до човек, загубил ориентация под водата, дори незнаещ накъде е повърхността. Когато бе прочел този пасаж, си бе помислил, че в такава ситуация на гмуркача е нужно нещо като хидролокатор. Този спомен веднага го подсети, че не само имаше драконски глас с необикновена сила, но и че зрението и слухът му също бяха по-чувствителни от човешките. Според експерименталните открития прилепите можеха да летят нощем слепешката, дори ако са напълно слепи, благодарение на отражението на звука, което установяват със своите ехолокатори. Можеше ли и той да направи нещо подобно?
Джим отвори уста, изду дробовете си с пълна сила и гръмко отправи несвързан вик в дъждовната тъма.
Заслуша се… Не бе сигурен дали изобщо е чул ехо.
Отново изрева. И се ослуша… слушаше, наострил уши.
Този път му се стори, че долови някакво ехо.
Още веднъж изрева и оше веднъж се ослуша. Сега със сигурност се бе отразило ехо. Имаше нещо под него, вдясно.
Като наведе глава надолу към земята, той отново изрева.
Драконският му слух очевидно се учеше бързо. Този път успя да отличи не само общото ехо, но и известни нюанси в звука, в зависимост от местата, от които долиташе. Далеч надясно, той се отразяваше приглушено, близко вдясно бе остър, а далеч наляво отново се чуваше приглушено. Ако това можеше да послужи за указание, трябваше да означава, че има твърда повърхност точно под него. Още по-вероятно беше ехото да е белег за отразяваща повърхност. Тоест точно под него навярно имаше гола земя, а вдясно и вляво — участъци, където дървесната растителност заглушаваше ехото.
Прекъсна опитите си и продължи да лети, докато осмисли това. Истинският проблем, рече си той, бе да открие как може да определи разстоянието до източника на ехото. Тази мисъл го накара да заликува, макар че и сега не вярваше истински в спасението си и в пълната си победа над мраколаците. Той просто правеше нещо в дадената ситуация. За известно време отново замаха, като усилено се опитваше да се издигне достатъчно, за да може да определи по звука, който щеше да чуе, дали има някаква съществена разлика от ехото на по-ниска височина. Разперпи криле в планиращо положение, като изпрати отсечен вик през проливния дъжд в тъмнината.
Ехото долетя обратно и за първи път в Джим проблясна надежда. Защото това, което чуваше, по същество бяха същите звукове — ту остри, ту приглушени, указание за редуване на силно и слабо отразяващи повърхности. Ехото идваше от същите посоки, които бе установил преди, но сега бе по-слабо — явно доказателство, че силата му можеше да се използва като показател за височината.
Опитите му го увлякоха. Шансовете да разбере навреме нещо, което да му помогне да се приземи благополучно, все още изглеждаха малки. Но пък преди това бяха безкрайно малки.
Продължи ту да лети, ту да планира, като експериментираше на различни височини. Алтернативата живот или смърт го принуждаваше да се учи — способността му да анализира това, което чуваше, бързо се усъвършенстваше. Слухът му не само ставаше по-чувствителен, но и по-селективен, така че вече бе в състояние да различава долу не два, а около пет-шест вида повърхности. Дори долавяше тънки нотки от остро, почти метално ехо, което може би бе указание за поток или река.