Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
То обикновено се използваше за свързване на подводни апарати към подводници и представляваше конструкция с гумени стени за скачване на принципа на въздушния шлюз: след закрепването й местата на свързване се херметизираха и следваше запълване с въздух; устройството се издуваше като балон и изхвърляше водата от вътрешността — което на свой ред осигуряваше суха „среда за скачване“ между две точки, намиращи се под вода.
На всяка от шестте стени на куба имаше отвори за преминаване и в момента един от тях — този върху горната стена — бе свързан към тръба, отиваща към двете надуваеми лодки.
След като устройството бе сглобено и нагласено в желаното място, Джак включи помпата.
Конструкцията бързо се изду и изведнъж се отвори място за слизане по вече абсолютно сухата свързваща тръба до стената в основата на пирамидалния остров.
Джак бавно се спусна по гумената тръба, държейки се за монтираните от вътрешната й страна ръкохватки.
Носеше леководолазна маска, но още не си я бе сложил. Тя бе просто предпазна мярка в случай, че окачващата конструкция се спука или започне да се пълни с вода по някаква друга причина. В раница на гърдите си носеше пречистения първи Стълб. На главата му бе неизменната пожарникарска каска.
Накрая стъпи на дъното на язовир „Насър“. В един пръст вода.
Право срещу него бе голата стена на пирамидалния остров — каменна, неравна и блестяща от влага.
Беше гравирана с някакви символи — калейдоскоп от изображения, в които това на Машината почти се губеше.
Най-важното — в стената не се различаваше никаква врата. Нямаше абсолютно нищо, само символи.
Джак се загледа в символа на Машината.
Изображението бе доста голямо, приблизително колкото отвор на улична шахта. Шестте правоъгълника, символизиращи шестте Стълба, изглеждаха в реален размер — бяха с големината на Стълба в раницата на Джак.
За разлика от останалите обаче, най-горният правоъгълник сякаш бе вдлъбнат, издълбан в изображението.
— Ключалка — каза Джак, извади Стълба от раницата си и го поднесе към вдлъбнатината. Изглежда, съвпадаше идеално.
— Човек не знае, докато не опита…
И той натисна Стълба в мястото, което изглеждаше предназначено за него…
… и целият кръг със символа на Машината се завъртя около оста си, потъна в стената и зад него се разкри тъмен кръгъл тунел.
Джак изненадано отстъпи, без да пуска Стълба.
— Джак? Какво става? — чу се в ухото му гласът на Зоуи.
— Намерих входа — отговори той. — Слизайте.
Тунелът на Собек
Тесният тунел зад кръглия отвор на входа беше плъзгав заради влагата. Някъде навътре отекваше шум на падащи капки.
Захапал светеща в кехлибарено палка и воден от лъча на прожектора в каската си, Джак изпълзя по корем пет-шест метра в клаустрофобичния тунел… и стигна до първото препятствие: огромен нилски крокодил, поне пет и половина метра дълъг — блокираше пътя му и му се хилеше от по-малко от метър.
Джак замръзна.
Създанието бе чудовищно. Гигантски дебел праисторически звяр. От двете страни на муцуната му стърчаха страховити зъби. Стори му се, че дори хърка.
Освети с лампата на каската си продължението на тунела зад чудовището и видя, че там има поне още четири такива, подредили се в колона в тесния тунел.
Трябваше да има и друг вход. Някаква пролука, през която да са се вмъкнали.
— Ей, Джак? — обади се Зоуи зад него. — Защо спря?
— Спряха ме. Едно голямо животно с много зъби.
— О…
Джак присви замислено устни.
Междувременно Зоуи се приближи плътно и светна с Фенерчето си над главата му.
— Не може да бъде!
И в този миг Джак каза:
— Твърде студено е.
— Какво?
— Още е много рано и кръвта им е прекалено студена, за да са опасни.
— Какво какво? — не разбра Зоуи.
— Крокодилите са студенокръвни. За да може един крокодил, особено голям, да е енергичен, кръвта му трябва да се стопли, обикновено от слънцето. Тези приятелчета изглеждат страховити, наистина, но е още много рано, така че не вярвам да са способни на действително агресивни действия. Можем да се промъкнем покрай тях.
— Не говориш сериозно!
В този момент зад тях се появиха Мечо Пух и Магьосника.
— Какъв е проблемът? — запита Мечо Пух.
— Ето го — отговори Зоуи и показа с брадичка колоната крокодили в тунела. — Но не се притеснявай: смелият ни капитан мисли, че можем да пропълзим край тях.
Мечо Пух пребледня.
— Да пропълзим!?
Магьосника погледна небрежно крокодилите и каза:
— По това време на деня кръвта им трябва все още да е много студена. Не вярвам, че в това състояние са способни на повече от това да хапят.