Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
И наистина, срещу стълбището, отвъд гората украсени колони, нямаше нищо: гладкият широк сто и петдесет метра под просто свършваше с остър ръб, като балкон без перила или по-скоро гигантска наблюдателна платформа, надвиснала над някакво още по-необятно пространство, скрито в тъмнина.
Оттук обаче не можеха да видят какво има там, така че заслизаха по стълбите. Приличаха на мравки в потресаващата зала.
Бяха стигнали някъде до средата, когато Джак изведнъж видя какво има пред тях. И се закова намясто, и прошепна: — Ще ни трябват още ракети.
Първият Връх на Машината
Джак, Магьосника и Зоуи тръгнаха, но необятния под на залата, криволичеха през гората от свръхвисоки колони, за да стигнат до края, до ръба, откъдето започваше още по-голяма подземна кухина.
Защото зад ръба зееше бездънна пропаст. Дълбока и непрогледно черна.
А точно над нея, окачена по непонятен начин на тавана, висеше колосална пирамида — висеше обърната с върха надолу — идеално изсечена и доколкото можеше да се прецени, със същите габарити като Голямата пирамида в Гиза. Изглеждаше повече от древна, изглеждаше по-стара от всичко, което човечеството би могло да построи. Стените й лъщяха с бронзов блясък.
Джак си спомни за обърнатата пирамида пред Лувъра в Париж — красивата стъклена пирамида, висяща над по-малка. Макар да бе добила славна известност благодарение на бестселъра „Шифърът на Леонардо“, построяването й бе скрито зад масонски и неоезически митове.
Сети се и за Висящите градини на Вавилон, създадени върху гигантски сталактит в една огромна пещера в Южен Ирак, и си помисли, че те може би са били построени в знак на преклонение пред тази конструкция.
Каквато и да бе истината, невероятният размер на пирамидата сякаш смаляваше залата, в която се намираха и която само допреди съвсем малко им бе изглежда необятна.
— Джак, Зоуи… Представям ви Машината — намери сили да проговори Магьосника.
Джак си погледна часовника.
6:02. Астрономическото събитие трябваше да настъпи в 6:12.
Бяха успели да стигнат навреме.
В този момент радиото на Джак изпращя.
— Ловецо, живи ли сте? — тревожно запита Мечо Пух.
— Вътре сме. И намерихме Машината.
— Току-що се обади Скай Монстър. Уловил е на радара голяма група превозни средства, идват по пътя от Асуан. Зад туристическите автобуси се движели над сто най-различни коли и камиони.
— Време на пристигане? — попита Джак.
— Час, може би по-малко.
Джак пресметна набързо.
— Може и да свършим за толкова време. Но ще е на косъм.
Докато той говореше, Зоуи и Магьосника оглеждаха стените на залата.
Те бяха изпъстрени с безброй различни изображения — хиляди и хиляди, красиви и изящни.
Някои им бяха познати — Мистерията на кръговете, кръглият символ на Машината и дори подредбата на камъните при Стоунхендж. Но други бяха съвсем непознати:
Зоуи извади от раницата си цифров фотоапарат „Канон“ и трескаво започна да снима — знаеше, че нямат много време.
— Онова там е Ур — възкликна Магьосника и посочи едно от изображенията, което току-що бе снимала.
— Така ли? — изненада се Зоуи.
— Това е планът на древния град Ур в Месопотамия. Ур е забележителен с това, че разполагал с две защитени със стени пристанища — едното на запад, другото на север. Виж, съвсем ясно се виждат. До построяването на Голямата пирамида Зикуратът в Ур бил най-високата постройка на Земята. А знаеш ли какво означава думата „Ур“?
— Не. Кажи.
— Светлина. Градът на светлината.
В центъра на стената имаше голяма лъскава плоча от обсидиан. Всеки знак на нея бе запълнен със злато, Филигранната рамка пък изглеждаше изработена от единствено парче масивно злато:
— О, Господи… шестте върха… — прошепна Магьосника. — Символът, който се повтаря втори отляво — обърнатият триъгълник върху правоъгълник — е символът в Словото на Тот за „връх“. А самият надпис представлява описание на всичките шест върха. Ще трябва Лили да ми го преведе.
Зоуи направи няколко снимки на надписа, после се втренчи в противопоставящата се на законите на гравитацията увиснала над пропастта пирамида.
— Магьоснико, кой би могъл да построи такова нещо? — попита тя. — Не може да е човек от древността. Дори днес никой не може да създаде нещо такова.