Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
Говорихме си и се посмяхме, и си прекарахме чудесно. И двете не споменахме случилото се този следобед. Преструвай се достатъчно упорито и може би дразнителят ще изчезне.
20
В десет и половина същата вечер слязох в квартала на вампирите. Тъмносиня поло блуза, джинси, червен шлифер. Шлиферът скриваше презраменния кобур с браунинга „Хай Пауър“. Потта се стичаше на ручеи под мишниците ми, но по-добре така, отколкото да не нося пистолет.
Следобедното забавление беше преминало успешно, но отчасти бе въпрос на късмет. И на това, че Сеймор си изтърва нервите. И на това, че можех да понеса удара и да продължа да функционирам. С помощта на лед овладях подуването, но лявата страна на лицето ми беше подпухнала и червена, сякаш изпод кожата се напъваше да изпълзи някакъв плод. Все още нямаше синина.
„Усмихнатият труп“ беше сред най-новите клубове в Квартала. Вампирите са секси. Признавам им го. Но смешни? Не мисля. Очевидно оставах малцинство. Пред клуба се беше проточила опашка чак до съседната пресечка.
Не ми беше хрумнало, че ще ми трябва билет или резервация, или изобщо някакъв начин за влизане. Но пък, хей, нали познавах шефа? Извървях цялата опашка до гишето за билети. Чакащите бяха най-вече младежи. Жените носеха рокли, мъжете - основно спортни дрехи, тук-там се забелязваше по някой костюм. Приказваха си с възбудени гласове, мнозина се държаха за ръце или се прегръщаха. Двойки на среща. Спомням си аз срещите. Просто бе минало известно време. Може би, ако не газех всеки ден до кръста в алигатори, щях по-често да ходя на срещи. Евентуално.
Напъхах се пред някаква четворка на двойна среща.
- Хей! - подвикна единият от мъжете.
- Извинете - отвърнах.
Жената зад гишето за билети ми се намръщи.
- Не можете просто да се пререждате, госпожо.
Госпожо ли?
-Не искам да си купувам билет. Не искам да гледам шоуто. По идея имам среща с Жан-Клод тук. Това е всичко.
- Ами, не мисля. Откъде да знам, че не сте репортерка?
Репортерка ли? Поех си дълбоко дъх.
- Обадете се на Жан-Клод и му кажете, че Анита е тук. Става ли?
Жената продължаваше да ми се мръщи.
- Вижте какво, просто се обадете на Жан-Клод. Ако съм нагла репортерка, той ще се разправя с мен. Ако съм онази, която твърдя, ще бъде доволен, че сте му звъннали. Няма как да загубите.
- Ами, не знам.
Преборих се с желанието да се разкрещя на билетопродавачката. Вероятно нямаше да помогне. Вероятно. Повторих:
- Просто се обадете на Жан-Клод, ако обичате!
Може би заради, „ако обичате“, жената завъртя стола си и отвори горната половина на вратата в задната част на будката си. Малка кабин-ка. Не чух какво каза, но отново се обърна.
- Добре, управителят казва, че можете да влезете.
- Страхотно, благодаря! - изкачих се по стъпалата.
Всички на опашката ме гледаха гневно. Усещах как прегарят гърба ми с поглед. Но са ме гледали гневно експерти, така че бях спокойна и не трепнах. Хората не обичат да ги пререждат.
Вътрешността на заведението тънеше в сумрак, както е присъщо на клубовете. Някакъв тип точно зад вратата каза:
- Билетчето, моля!
Втренчих се в него. Носеше бяха тениска с надпис: „Усмихнатият труп, истински писък“. На гърдите му в големи размери бе нарисувана карикатура на вампир със зинала уста. Типът беше едър и мускулест, и все едно имаше татуирано на челото „Бияч“. Повтори:
- Билетчето, моля!
Първо билетопродавачката, а сега и билетаджията?
- Управителят е казал, че мога да вляза и да се видя с Жан-Клод -заявих.
- Уили - подвикна проверяващият билетчетата - ти ли я пусна?
Обърнах се и ей ти го на Уили Маккой. Ухилих се, щом го видях.
Радвах се да го видя. Това ме изненада. Обикновено не се радвам чак толкова на срещи с мъртъвци.
Уили е нисък, слаб, с черна коса, зализана на челото. В сумрака нямаше как да отгатна цвета на костюма му, но ми изглеждаше като мътно доматеночервено. Ризата му беше бяла, в комплекта влизаше и широка, яркозелена вратовръзка. Наложи се да погледна по-внимателно, за да се уверя, но да - на вратовръзката имаше луминесцентна танцьорка на хула. Беше най-изящно подбраният кат дрехи, който съм виждала Уили да носи.
Той се ухили, показвайки щедро зъбите си.
- Анита, радвам са да те вида!
Кимнах:
- И аз се радвам, Уили!