Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
Отвърнах на усмивката му и се извърнах към Джинсовия с неговата домашна берета.
- А ти можеш ли да говориш?
- Мога - отвърна той. Пристъпи още две крачки към мен, но оръжието му беше съвсем спокойно насочено към гърдите ми. - Говоря, при това добре! - и докосна косата ми, нежно, с връхчетата на пръстите си. Беретата буквално беше притисната в мен. Ако дръпнеше спусъка, край на всичко. Мътночерното дуло на пистолета ставаше все по-голямо. Илюзия, но колкото по-дълго се взирате в някое оръжие, толкова по-важно ви се струва то. Особено, ако сте от погрешната страна.
- Стига глупости, Сеймор - намеси се Дебелия. - Не я бараш и не можем да я убием, такива са правилата.
- Мамка му, Пит!
Пит, или Дебелака, отвърна:
- Можеш да вземеш русата. Никой не е казал, че с нея не можем да се забавляваме.
Не погледнах към Рони. Взирах се в Сеймор. Трябваше да бъда готова, ако ми се разкрие възможност. За което нямаше да си помогна, ако проверя как понася приятелката ми идеята, че й предстои изнасилване. Хич.
- Фалическата сила, Рони! Всичко се свежда до половите жлези. -казах.
Сеймор се намръщи.
- Това пък какво значи, мамка му?
- Значи, Сеймор, че те смятам за глупак и че мозъкът ти е в топките
- усмихнах се приятно, докато го казвах.
Той ме удари с опакото на ръката си, здравата. Олюлях се, но не паднах. Оръжието му все още бе стабилно и не трепна. По дяволите. Той изръмжа гърлено и ме цапардоса с юмрук. Паднах. За миг останах да лежа на ръбестия тротоар, вслушана в плисъка на кръвта в ушите ми. От шамара бузата ми изтръпна. От удара с юмрук ме заболя.
На всичкото отгоре получих и ритник в ребрата.
- Остави я на мира! - изпищя Рони.
Лежах по корем и се преструвах, че ме боли. Не беше трудно. Опипвах джоба си. Сеймор размахваше беретата в лицето на Рони. Тя пък му крещеше. Пит беше сграбчил приятелката ми за ръцете и се опитваше да я удържи. Положението се изплъзваше от контрол. Страхотно.
Втренчих се нагоре в краката на Сеймор и се напънах да се надигна на колене. Заврях деринджъра в слабините му. Той застина и сведе поглед към мен.
- Не мърдай, иначе ще ти сервирам топките на чиния - осведомих
го.
Рони заби лакът в слънчевия сплит на Дебелия. Той се поприведе, притискайки стомаха си с ръце. Тя се изплъзна и го ритна с коляно във физиономията. От носа му бликна кръв и той се олюля назад. Детектив-ката го халоса отстрани по главата, влагайки цялата сила на рамото и торса си в удара. Гадината падна. Приятелката ми вече държеше пистолета му в ръка.
Преборих се с желанието да извикам: „Давай, Рони!“, защото не ми прозвуча достатъчно добре. После щяхме да се поздравяваме с успеха.
- Кажи на приятелчето си да не мърда, Сеймор, иначе дърпам спусъка!
Той преглътна достатъчно шумно да го чуя.
- Не мърдай, Пит, ясно?
Пит само ни зяпаше.
- Рони, моля те, вземи пистолета на Сеймор. Благодаря!
Все още бях коленичила на чакъла, с деринджър притиснат в слабините на мъжа. Той остави Рони да му вземе оръжието, без да се дърпа. Умен човек.
- Готова съм с този, Анита - обади се детективката.
Не погледнах към нея. Тя си знаеше работата. Аз също.
- Сеймор, това е 38-ми калибър спешъл, два изстрела. Може да се зарежда с различни муниции, 22-ри, 44-ти или .357 магнум. - Това беше лъжа, нова олекотена версия не можеше да поема нищо по-едро от 38-ми, но се обзалагах, че Сеймор не може да направи разлика. - Чети-рийсет и четвърти или .357-ицата и може да си целунеш семейните ценности за сбогом. Ако е двайсет и втори, може и просто много много да те заболи. Както казва един мой любимец: „Чувствате ли се късметлия днес?“.
- Какво искате, да му се не види, к'во искате? Гласът му бе висок и писклив от страх.
- Кой ви нае да ни преследвате?
Той поклати глава:
- Не, човече, ще ни убие!
- Триста петдесет и седмицата магнум прави шибано големи дупки, Сеймор!
- Не й казвай нищо! - обади се Пит.
- Ако си отвори още веднъж устата, Рони, гръмни го в коляното! -наредих.
- С удоволствие! - съгласи се Рони. Чудех се дали наистина ще го стори. Чудех се дали трябваше да й казвам да го прави. По-добре да не задълбаваме.
- Говори веднага, Сеймор, иначе дърпам спусъка! - натиснах пистолета малко по-навътре. Сигурно дори само това болеше адски. Той видимо се помъчи да се надигне на пръсти.
- Божке, моля те, недей!
- Кой ви нае?
- Бруно.
- Ти си задник, Сеймор! - обади се Пит. - Той ще ни убие!
- Рони, моля те, гръмни го - казах.