Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Арчи се опитваше да достигне до разума на освирепелия гигант. Защото даже Стан беше разбрал, че вратата не трябва да се избива, а да се среже с лазер. Но, за съжаление, или за щастие, нямаше още такава сила, която да спре атакуващия Кърк Пир.
— Махай се оттук, Арчи — ревеше той като ранен звяр, като едва ли си представяше къде изпраща младия юктисанец.
И може би, поради липса на други цели, той, в края на краищата, щеше да застреля нещастния астрофизик, но в най-ужасния момент сирената неочаквано спря и в надвисналата тишина отчетливо се чу бръмченето на отваряща се врата.
Двадесет и първа глава
Високоскоростният асансьор изнесе Мета и Язон в малката прозрачна кабинка на същата повърхност на планетата Солвиц, където зеленееха гори, плискаше се море, течаха реки, в степите препускаха неистинските конници на неистинския Темучин, а в храстите пълзяха неистински пирянски твари. По пътя към тази промеждутъчна повърхност, те, разбира се, минаха през още един хронопреход. Почивката се оказа малка даже за Мета, а Язон се сгърчи така ужасно, че едва дишаше и буквално изпълзя на свобода пред стъклената врата, вкопчен в нея с отпаднали пръсти.
— Лягай — разпореди се Мета. — Само глупаците бягат до пълно изтощение и докато не паднат. Трябва да дойдем на себе си. Имаме още две-три минути.
— Дай аптечката! — изхриптя Язон, докато вяло опипваше костюма си и удивено констатира, че е облечен с фин панталон, бяла риза и смокинг, а единственото, което успява да открие в джобовете си освен носна кърпа и жетони от казиното, е херметичната капсула, натъпкана с информационни кристали. Как беше попаднала тук? Нали там, в библиотеката, след като прехвърляше нужната информация на най-компактните носители в света, Язон ги бе слагал в капсулата на масата, а тогава той беше облечен в стандартния костюм на космодесантчик. Нямаше време, а и му беше трудно да мисли над такива странни въпроси. Без инжекция на биостимулатора пък — особено трудно. За щастие Мета по някакъв начин беше опазила аптечката си и силите на Язон започнаха да се връщат заедно с проясняващата се мисъл. За пълна яснота му трябваше само да разбере какво ги заплашва и той попита:
— Всъщност Солвиц гони ли ни?
— По всяка вероятност — да. Но ние доста го изпреварваме.
— Какво може да означава това? Нали Солвиц е навсякъде? Всичко живо тук е Солвиц. Как може да бъде изпреварен?
— Дълго е да се обяснява — махна с ръка Мета. — После. Май успях малко по-добре от теб да се ориентирам в това старче. Все пак той ни е лъгал и то доста.
— И какво иска сега? — запита Язон.
— Същото, което и преди — да ни спре, да ни задържи тук.
— На всяка цена ли? — реши да уточни Язон.
— Не мисля — отвърна Мета. — Все пак живи сме му по-интересни.
— Пак добре — въздъхна Язон с облекчение. — Ако сме живи, няма да умрем. Имало е такава поговорка, в някаква приказка го четох.
— Ставай, любителю на приказки! Време е!
До хангара бягаха при добро темпо. Тежката врата послушно се отдръпна встрани, като че ли по команда „Сезам, отвори се!“. Язон не се учуди, защото беше забелязал в ръката на Мета малък дистанционен пулт. Преди нямаха такава удобна принадлежност. И докато се носеха вече вътре в хангара, Язон попита кратичко:
— Откъде?
— Солвиц. Подарък! — също така лаконично издиша Мета в такт с бягането.
— Защо? — попита Язон.
Но отговор не можа да получи. Мета със своето дистанционно вече беше включила двигателите на двата катера, ръмженето и свистенето заглушиха всички звуци и щом Язон се тръшна в креслото, изчака ремъците да го обгърнат плътно и прозрачният калпак да се затвори, за да стартира с всичките тридесет „g“, против които не помагаха никакви стимулатори. Язон скърцаше със зъби, но търпеше. Не само че не си струваше да се опитва да ръководи ръчно полета си, но сигурно това беше и невъзможно. Мета управляваше двата катера така, както неотдавна го беше правил доктор Солвиц. Неотдавна? Или преди много години? А може би все пак вчера? Само че в някакъв друг живот?
Мислите на Язон започнаха да се объркват. След това претоварването спря, защото катерите набраха пределната възможна скорост (точно така — не пределно допустимата, а пределно възможната). Половината външни сензори вече бяха изгорели, втората половина тихо се топеше и размазваше по корпуса. Оставаше само да се надяват, че лейко-сапфиреният калпак в молибденова рамка няма да се завари за корпуса и универсалните катери няма да се превърнат в летящи ковчези за пилотите.