Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Дума по дума — потвърждава Бен. — Но Хейли Молинс ти е казала, че нейният съпруг е отведен в Англия като дете от баща си, след развода на родителите му.
— Може само той така да й е казал.
— Но може и да е истина.
Аманда кима.
— Което би означавало, че майка ми или е застреляла погрешен човек, или е толкова луда, колкото си мислят всички.
— Ти как мислиш?
— Мисля, че трябва да разберем кой всъщност е бил този човек, който се е наричал Тюрк.
18
След обяда Аманда придружава Бен обратно до съда. Гледа го как успява да постигне прекратяване на делото поради неспазване на техническите формалности и изпитва навярно повече от необходимото удоволствие, когато вижда смаяната нацупена физиономия на прокурорката, сега още по-непривлекателна от преди.
— Бива си те, господин Майерс — казва Аманда, докато Селена и майка й се хвърлят на врата му от благодарност. Едва потиска желанието си да стори същото.
— Фасулска работа.
Аманда се засмива. Неговата арогантност й се струва още по-тревожно привлекателна, отколкото преди десет години.
— А сега какво?
— Да се надяваме, че тя повече няма да се забърква в разни бели.
— Имах предвид нас? — Нервен смях и ненужно покашляне. — Имах предвид плановете ни за остатъка от деня.
— Ами, не зная за твоите планове, но аз трябва да се върна в офиса. — Бен пъхва една купчина книжа в куфарчето си и поема към ескалатора. Крачи бързо и Аманда едва успява да го настигне.
— Ами майка ми?
— Какво за нея?
— Мислех, че ще отидем да я видим.
— Днес не мога.
— Но не трябва ли да се явим в съда утре?
— Ще имаме предостатъчно време да говорим с нея сутринта. — Спускат се надолу с ескалатора в мълчание. Аманда тъкмо се кани да попита защо той така изведнъж се разбърза да се върне в офиса, когато Бен й посочва коридора вляво. — Зала 102. Ако можеш, гледай да си тук преди девет без петнайсет.
— Чакай! — Аманда подтичва, за да го настигне от ескалатора до изхода. Той отваря вратата и студеният въздух я шибва в лицето. На очите й излизат сълзи от шок и болка:
Бен спира.
— Добре ли си?
— Мислиш ли, че би могъл да направиш нещо с това време?
— Какво ти става — не ти ли харесват минус двайсет градуса?
— Защо си мислиш, че се преместих във Флорида?
— Не мога да отговоря на този въпрос — простичко казва той. — Ти можеш ли?
Аманда пренебрегва и въпроса, и неговия подтекст.
— Мислех си, че може би трябва да поостана още няколко дни.
— Мисля си, че това може би е добра идея — съгласява се той. Гласът му е остър като въздуха навън. Адвокатският му глас, мисли си тя, този, с който разговаря с клиентите си.
— Виж, какво ще кажеш да вечеряме заедно? — Опитва се поканата й да звучи небрежно и спонтанно. Благодарна е, че зъбите й тракат достатъчно силно и скриват треперенето на гласа.
— Днес не мога. — Не й дава никакви други обяснения и поема на юг по Юнивърсити авеню.
— Бен, наистина трябва да поговорим за майка ми — бързо изрича Аманда, като че ли майка й е поводът за поканата.
— Какво има да говорим?
Аманда го сграбчва за ръката и го принуждава да спре на ъгъла на Юнивърсити и „Куийн“.
— Няма наистина да й позволиш да се признае за виновна утре, нали?
— Разбира се, че няма.
— Как ще я спреш?
— Това е само заседание за пускане под гаранция, Аманда. Тя няма да има възможност да пледира до петък.
Аманда изпитва нещо подобно на облекчение, после недоумение защо го изпитва.