Изумрудената буря

Докери пренасяха товари от и на кораби. Повечето бяха облечени в роби с вертикални ивици, кожата им беше мургава, лицата брадясали. Топове лъскава коприна и прозрачен плат чакаха реда си да бъдат натоварени, заедно с урни тамян и делви благоуханни масла. Каменната украса на околните къщи бе забележителна. Сложни орнаменти от цветя и геометрични форми украсяваха почти всички сгради. Куполите бяха най-често срещаният архитектурен стил — някои позлатени, други украсени със сребро или шарени тухли. По-големите сгради се отличаваха с повече от едно кубе, всяко от които имаше заострен връх.

За пръв път от три дни насам двамата можеха да разговарят на спокойствие.

— Показа огромен самоконтрол, освен това бях впечатлен с дипломатичното ти разрешение на малката ни гражданска война — рече му Ейдриън.

— Просто те наглеждам, както помоли Гуен — Ройс седна на дебел куп въжета.

— Гениално беше да посочиш Уесли — отбеляза партньорът му. — Ще ми се аз да се бях сетил за това. Хлапето ми допада. Видя ли как взе Стаул и Уайът със себе си? Уайът познава доковете, а Стаул разбира езика и вероятно се ориентира из града. Напълно смислен избор, а същевременно двамата са и тези, които биха създали най-много неприятности в негово отсъствие. Прилича на брат си повече, отколкото осъзнава. Срамота е, че са родени в Чадуик. Белънтайн не ги заслужава.

— Нещата не изглеждат добре. Знаеш това, нали? — попита Ройс. — Оръжията и платата на Мерик потънаха, всички командващи са мъртви. Не виждам накъде да вървим сега.

Ейдриън приседна до него. Водата леко облизваше корпуса на тартаната, а над главите им крещяха чайки.

— Но все още имаме заповедите на Мерик и онова писмо. Какво пишеше в него?

— Не го прочетох.

— Не беше ли ти този, който ме нарече глупав, защото…

— Нямах възможност. Уайът моментално награби документите. Сетне се случи онази малка неприятност с подпаления кораб и дългото плуване. Сега са у Уесли, а той почти не спа. Нямаше кога да го прочета.

— Тогава ще трябва да се навъртаме, докато не ти се удаде да надникнеш в писмото — или не разрешим гатанката. Защо й е на империята да праща оръжия на Калис, когато се нуждае от тях за борба с националистите?

— Може би подкупва Калис да се присъедини?

Ейдриън поклати глава.

— Дори Ренидд може да ги надвие. Тук няма организация, няма централизирана власт, само неколцина сражаващи се водачи. Няма как Мерик да убеди достатъчно водители да се бият за Новата империя — повечето от тях дори не са чували за Аврин. Ами елфите? Какво правеха с тях?

— Трябва да призная, самият аз бих желал да узная това — рече Ройс.

Погледът на Ейдриън проследи Траник, който излезе на палубата и легна върху резервните платна на носа. Бе спуснал качулката си, за да му пази сянка, а ръцете си бе скръстил пред гърдите. Почти приличаше на труп, нуждаещ се от ковчега си.