Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Спусна се мрак и повечето се оттеглиха по шатрите. Антън Булард вече бе в своята, точно както не бе излизал от каютата си на кораба. Светлината в шатрата хвърли силуетите на Булард и Бърни върху платнището. Няколко часа по-късно Бърни излезе. Миг по-късно Ройс застана до него.
— Как си, Бърни? — поздрави го Ройс. — На разходка ли отиваш?
— Всъщност дирех място да се облекча.
— Хубаво, ще дойда с теб.
— Ще дойдеш с мен? — нервно запита другият.
— Помагал съм на хората да се облекчат от тежестта на много неща — Ройс го прегърна през рамо, отдалечавайки го от шатрите. Още веднъж Бърни трепна. — Много сме нервни.
— Не смяташ ли, че имам добра причина?
Ройс се усмихна и кимна.
— Тук ме спипа. Все още не мога да открия какво си мислиш.
Двамата се бяха отдалечили от подредените в кръг шатри, доста извън сиянието на лагерния огън, а Ройс продължаваше да го отдалечава.
— Идеята не беше моя. Просто следвах заповеди. Нима ме смяташ за толкова глупав, че да се…
— Чия идея беше?
Бърни се поколеба за миг.
— На Траник — рече той и бързо добави. — Но той просто искаше да те разкървавят. Не мъртъв, само ранен.
— Защо?
— Наистина не зная.
Спряха сред мрачна просека. Жаби се обаждаха колебливо, притеснени от навлеците. Лагерът се бе свел до далечен проблясък.
— Би ли споделил какво правиш тук?
Бърни се намръщи.
— Знаеш, че няма да го сторя, дори и ако това ще спаси живота ми. Не би си струвало.
— Но за Траник ми каза.
— Траник не ми харесва.
— Значи не той е онзи, от когото се страхуваш. Мерик ли е?
— Мерик? — Бърни изглеждаше откровено объркан. — Слушай, никога не съм те обвинявал за смъртта на Джейд или войната, която беше обявил на Диаманта. Мерик не трябваше да те предава така, не и без да те изслуша.
Ройс пристъпи напред. Бе сигурен, че в мрака под дърветата Бърни го вижда съвсем бегло. Ройс обаче различаваше ясно всяка черта по лицето му.
— Какъв е планът на Мерик?
— От години не съм виждал Мерик.
Ройс изтегли кинжала си, умишлено оставяйки острието да простърже ножницата.
— Значи не си го виждал. Хубаво. Обаче работиш за него — или за друг, работещ за него. Искам да зная къде е и какво е замислил. А ти ще ми кажеш.
Бърни поклати глава.
— А-аз наистина не зная нищо за Мариус или какво прави сега.
Ройс поспря. Всяка бръчица по лицето на Бърни говореше, че той казва истината.
— Какво си имаме тук? — попита Траник. — Уединена среща? Малко сте се отдалечили от лагера, мили момчета.
Ройс се обърна и видя Траник и Стаул. Стаул носеше факла, а Траник държеше арбалет.
— Не е безопасно да се отдалечаваш толкова от приятелите си, но ти май не помисли за това, нали, Ройс? — рече Траник, стреляйки в сърцето му.
— Антън Булард, нали? — попита Ейдриън, надничайки в шатрата.
— Моля? — Антън вдигна глава. Лежеше по корем и пишеше с осечено перо, от което бяха останали само няколко инча. Носеше очила, над чиито стъкълца сега се взираше. — Да, аз съм.
Старецът не беше просто блед — беше бял. Косата му се отличаваше с цвета на алабастър, а кожата му бе набръчкан кварц. Напомняше на Ейдриън на яйце — безцветно и чупливо.
— Исках да се представя — рече Ейдриън, влизайки изцяло вътре. — По време на целия престой в морето нямахме възможност да се запознаем. Аз мисля, че това е жалко, а ти?
— Аз… А ти кой беше?
— Ейдриън. Корабният готвач на „Изумрудената буря“.
— Не ми е приятно да го кажа, Ейдриън, ала не бях впечатлен от готвенето ти. Може би по-малко сол и известно количество вино биха помогнали. Не че това е по-добро — рече, посочвайки към полуизядената си порция. — Твърде съм стар за такива храни. Разстройват стомаха ми.
— Какво записваш?
— О, това ли? Просто бележки. Умът ми не е като преди. Скоро всичко ще забравя и тогава какво ще стане с мен? Историк, който не може да си спомни собственото си име. Наистина би се стигнало дотам. Ако остана жив достатъчно дълго, разбира се. Бърни непрекъснато ме уверява, че няма да преживея пътуването. И вероятно е прав. Той е експерт в тези неща.
— Наистина ли? Какви неща?
— Пещернячество, разбира се. Чувам, че бил много опитен. Двамата с него сме добър екип. Той изкопава миналото, а аз го записвам.