Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Модина го наблюдаваше с леко любопитство.
— Как е възможно да желаете него? — удари се така силно с юмрук, че гърдите му изкънтяха. — Не съм ли красив? Не съм ли млад? — завъртя се наоколо с протегнати ръце, докато не залитна. Възстанови равновесието си, хващайки се за таблата на леглото. — Етелред е дърт, дебел пъпчивец. Знаете ли това? Той не се интересува от Вас. Домогва се само до короната.
Графът спря за миг, за да огледа празната стая.
— Не ме разбирайте погрешно — прошепна развълнувано той. Приведе се тъй напред, че трябваше да постави глава на рамото й, за да не падне. — Аз също искам короната. Всеки, който казва друго, е лъжец. Кой не би искал да бъде император на света, но — вдигна треперещ пръст — яз Ви обичам.
Той спря, заливайки лицето й с горещ дъх. Облиза устни и погали кожата й през тънката нощница. Ръката му се вдигна от рамото й и се плъзна по врата й, пръстите му заравяйки се в косата й.
— Етелред никога не би Ви гледал по този начин — Арчибалд взе ръката й и я притисна към гърдите си. — Сърцето му никога няма да тупти като моето само заради присъствието Ви. Искам власт. Искам трона, но също желая и Вас.
Той погледна в очите й.
— Обичам Ви, Модина. Обичам Ви и Ви искам за себе си. Трябва да станете моя жена.
Притисна я към себе си и я целуна по устата, впивайки устни до зъбите й. Тя не се възпротиви — остана безразлична. Графът се отдръпна и погледна лицето й. Единствената нейна реакция се състоеше в премигване.
— Модина? — Амилия влезе в стаята. — Какво става тук?
— Нищо — тъжно каза Белънтайн. Погледна към Модина. Отново претърси с очи лицето й. — Абсолютно нищо.
Обърна се и излезе.
— Добре ли си? — Амилия се втурна до императрицата, вдигайки косата й и оглеждайки тялото й. — Той нарани ли те?
— За регент Етелред ли ще се омъжа?
Амилия задържа дъха си и прехапа устна.
— Разбирам. Кога щеше да ми кажеш? На първата брачна нощ?
— Аз… научих едва наскоро. Бе се случил онзи инцидент в кухнята и не исках да те разстройвам.
— Това не ме разстройва, Амилия. Благодаря ти, че се отби.
— Но…
— Нещо друго ли има?
— А, не, просто… внезапно си различна. Трябва да поговорим за това.
— Какво има да говорим? Ще се омъжа за Етелред, така че да стане император.
— Все още ще бъдеш императрица.
— Да, да, няма нужда да се притесняваш. Чувствам се отлично.
— Никога не се чувстваш отлично.
— Нима? Трябва да е заради добрите новини, че ще бъда булка.
Амилия изглеждаше ужасена.
— Модина, какво става? Какво ти се върти в главата?
Модина се усмихна:
— Всичко е наред, Амилия. Всичко ще бъде отлично.
— Престани да използваш тази дума! Наистина ме плашиш — каза Амилия, посягайки към нея.
Модина се отдръпна, отивайки към прозореца.
— Съжалявам, че не ти казах. Съжалявам, че нямаше пазач пред вратата. Съжалявам, че трябваше да чуеш това от пропития с бренди дъх на…
— Вината не е твоя, Амилия. За мен е важно да знаеш това. За мен само ти имаш значение. Удивително е колко безполезен е животът без някой, за когото да се грижиш. Баща ми разбираше. Някога не знаех, ала сега и аз го разбирам.
— Какво разбираш? — запита Амилия, тресейки се.
— Че животът няма стойност — само това, което правиш с него, му придава смисъл.
— И какво възнамеряваш да правиш със своя, Модина?
Модина се насили да се усмихне отново. Пое главата на Амилия в ръце и я целуна нежно.
— Късно е. Сбогом, Амилия.
Очите на Амилия се разшириха от ужас. Главата й се заклати все по-бързо.
— Не, не, не! Ще остана тук. Не искам да те оставям сама тази нощ.
— Както желаеш.
Амилия изглеждаше доволна за миг, сетне страхът отново се прокрадна.
— Утре ще пратя пазач да те наблюдава.
— Естествено — отвърна Модина.
Удържайки на думата си, Амилия остана в спалнята на Модина цяла нощ, ала се измъкна призори, докато императрицата все още спеше. Отиде в кабинета на началника на стражата и нахлу непоканена.
— Защо нямаше стражник пред вратата на императрицата снощи? Къде е Джерълд?
— Не можехме да отделим хора, милейди. Имперската охрана е твърде натоварена. Търсим вещицата, принцесата от Меленгар. Регент Салдур ми нареди да използвам всичките си хора за търсенето й.