Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Пазачите не обърнаха внимание на влизането й. Прие това като добър знак, че още никой не бе свързал чистачката Елла с Вещицата от Меленгар. Трябваше само да направи заклинанието и отново да си излезе.
Прекоси вътрешния двор към зеленчуковата градина. Прибирането на реколтата бе отминало и почвата бе подготвена за предстоящата пролет. Меката пръст щеше да й позволи да начертае кръга и нужните символи. Стискаше кесийката с коса, все още намираща се в джоба на роклята, сетне се огледа. Нищо подозрително. Малцината стражници не й обръщаха внимание.
Колкото се може по-небрежно започна да чертае кръг, влачейки крака в земята. Приключвайки, премина към по-усложнения процес на изчертаването на руните, което отне повече време да бъде изпълнено с палеца на крака й, вместо с ръка и парче тебешир. Същевременно се притесни, че рисунката й щеше да бъде видима от по-горните прозорци.
Тъкмо приключваше предпоследната руна, когато от двореца излезе стражник и пое към нея. Тя моментално клекна, преструвайки се, че копае. Ако я попиташе, щеше да каже, че Ибис я е пратил да потърси за картофи или че търси изтървания ключ за килерчето. Нуждаеше се да бъде невидимата слугиня още един път. Бързо стана ясно, че той се е отправил точно към нея. Докато войникът се приближаваше, тя мислеше само за Хилфред и как й се искаше да го бе целунала за сбогом.
Амилия беше в кабинета си, бързо давайки инструкции на Нимбус. Бяха приключили едва няколко неща от подготовката за сватбата. Ако му възложеше достатъчно задачи, можеше да се върне при Модина. Настойчивостта не я оставяше на мира.
— Справиш ли се с това, ела да ти дам допълнително — рязко му каза тя. — Трябва да се върна при императрицата. Мисля, че може да направи нещо глупаво.
Нимбус вдигна глава.
— Със сигурност императрицата е до известна степен ексцентрична, но ако позволите, никога не ми се е виждала глупава, милейди.
Амилия подозрително присви очи.
Нимбус бе добър и верен служител, ала тези думи не й харесаха.
— Струва ми се, че забелязваш прекалено много, Нимбус. Това не е добро качество в императорския дворец. Невежеството е по-добра тактика за оцеляване.
— Просто се опитвам да ви развеселя — отвърна той, звучейки леко обиден.
Амилия се намръщи и се отпусна в стола си.
— Съжалявам. Започвам да звуча като Салдур, нали?
— Все още трябва да поработите над заплашителността на прикритите си заплахи. По-дълбок глас би помогнал, а може би играта с кинжал или лекото поклащане на чаша вино.
— Не те заплашвах. Просто…
Той я прекъсна:
— Шегувах се, милейди.
Амилия се намръщи, сетне взе пергамент от бюрото си, сви го на топка и го хвърли към него.
— Наистина, не зная защо те наех.
— Надали е било заради хумора ми.
Амилия събра куп пергаменти, перо и мастилница. Отправи се към вратата.
— Днес ще работя от стаята на Модина. Ако ти трябвам, ще ме намериш там.
— Разбира се — рече той, докато тя излизаше.
Надолу по коридора видя Ана да носи поднос храна.
— Ана — викна тя, втурвайки се към нея. — Казах ти да останеш с императрицата!
— Да, милейди, но…
— Но?
— Тя ме помоли да й занеса закуска.
По гърба на Амилия полазиха студени тръпки. Императрицата я била помолила.
— Тя говорила ли е с теб преди?
Едва сдържайки сълзите си, Ана поклати глава.
— Не, милейди, бях много горда. Дори знаеше името ми.
Амилия се втурна към стълбите с разтуптяно сърце. Достигайки върха им и наближавайки спалнята, тя се страхуваше от възможното откритие. Нимбус бе прав — дори повече, отколкото подозираше. Модина не беше глупава. Умът на Амилия излагаше пред нея какви ли не видения. Стигайки до вратата, изблъска Джерълд настрана и нахлу в стаята на императрицата. Стегна се, но видяното надхвърляше най-буйните й фантазии.
Модина и Елла седяха заедно на леглото на императрицата, хванати ръка за ръка, и си говореха.
Амилия стоеше шокирана. И двете я погледнаха, когато влезе. Изражението на Елла бе изпълнено със страх, а лицето на Модина бе спокойно както винаги, като че ли я бе очаквала.
— Елла? — възкликна Амилия. — Какво прав…