Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
Само дето… би трябвало всеки, който харесва литература от деветнайсети век, да е чел „Панаир на суетата“. И дали „Площадът на пияниците“ е подходящо заглавие за възстановяващ се алкохолик? В „Крадлата“ пък имаше описание на секс… Да не помисли, че му прави намеци? Пък и сексът май беше лесбийски. Да не го схване като предупреждение, че тя не се интересува от него в интимен план? Докато идеята всъщност е да покаже точно обратното. Освен това беше преживял инфаркт, така че може би всяка книга със сексуални сцени би била проява на нетактичност. По дяволите. Тя погледна през прозореца на автобуса, видя голяма книжарница и слезе на следващата спирка.
Пред входа на болницата, измъчвана от угризения, Ани натъпка в коша за боклук четири чисто нови книги, които не бяха по джоба й. Хвърляше книги на боклука, защото бе купила твърде много и не знаеше какво да прави с излишните, а също и за да не си помисли той, че някои от избраните заглавия са твърде явни и снизходителни, а също и защото не бе чела едно-две от тях, макар да трябваше да ги е чела, и ако той я попиташе за какво се разказва в тях, щеше да започне да заеква и да се черви. Ясно беше, че е обзета от паника. Беше нервна, а когато беше нервна, беше склонна да преувеличава нещата. Тя се огледа в огледалата на асансьора, докато се изкачваше към неговия етаж — изглеждаше ужасно, изглеждаше уморена и стара. Може би, вместо да се грижи толкова за викториански романи, трябваше да се погрижи за грима си. Щеше й се да е спала повече — никога не изглеждаше добре след по-малко от седем часа сън. Но вероятно и той не изглеждаше толкова добре, което беше някакво успокоение. Може би в това се състоеше Парадоксът на Ани: тя се харесваше само на мъже, които са прекалено зле, за да предприемат каквото и да е. Тя среса косата си без особен резултат и слезе от асансьора.
На път за стаята на Тъкър видя Джаксън, който вървеше, хванат за ръка от ужасно лъскава мадама, наближаваща петдесетте. Ани понечи да й се усмихне, но усмивката сякаш отскочи от лицето на жената — Натали, ако това бе тя, очевидно не подбиваше цената на усмивките, ръсейки ги без причина. Ани се зарадва, че не се поддаде на изкушението да се представи — щеше да изглежда като някоя от лудите, които крещят след знаменитости на улицата, въобразявайки си, че ги познават. Това, че Джаксън беше лепнат на хладилника й, не означаваше, че може да се втурне към него и да му изкара акъла. И без това, докато се разминаваха, Джаксън имаше уплашен вид и Ани се надяваше, че не е на свиждане с тежко болен човек. Ами ако Тъкър вземе да умре, докато тя е при него? И последните му думи се окажат: „Тези съм ги чел всичките“? Трябваше да импровизира. Освен това никога не бе имала работа с човек на смъртен одър. Освен това щеше да е нелепо нейното лице да се окаже последното, което той вижда. Може би щеше да е най-добре просто да се прибере. Или поне да изчака, докато се убеди, че в стаята има и друг човек — някой негов познат.
Миг по-късно тя почука на вратата му, той каза „влез“ и докато се усети, вече беше приседнала на ръба на леглото му и двамата се усмихваха един на друг.
— Купих ти малко книги — каза тя, прибързвайки. Книгите трябваше да дойдат като последваща мисъл, а не като увод.
— Съжалявам — каза той. — Ще ти ги платя. Не сме достатъчно близки, за да те карам да харчиш пари по мен.
Просеше си го, с тази нейна шумна любезност. Глупачка.
— Боже мой, не искам да ми връщаш пари. Просто не исках да си помислиш, че съм забравила. Ужасно е да лежиш в болницата без нещо за четене.
Той кимна към шкафчето до леглото си.
— Още имам стария „Барнаби“, но вече не ми е толкова интересен, колкото очаквах. Чела ли си го?
— Ами… — Хайде, жено, каза си тя. Знаеш отговора на този въпрос. Чела си около четири Дикенсови романа и този не е сред тях. „Барнаби Ръдж“ няма да ти реши проблемите. Но пък защо да рискувам?
— И аз като теб — каза тя хитро. — Прочетох една трета и я оставих. Както и да е. Ти си преживял инфаркт, а говорим за моите недочетени книги. Как се чувстваш?