Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Да, поне засега — отвърна Клодин. — Рано или късно ще премина на друго ниво — никой нищичко не разбра от казаното, с изключение може би на полковника.
— Господи, каква жена! Слюнки да ти потекат… — каза младият върколак. В тон с прическата си младежът носеше джинси и раздърпана тениска с надпис „Паднал ангел“; разхождаше се бос въпреки студа (Сам беше изключил отоплението в бара), а по пръстите на краката си имаше халки.
— Благодаря! — усмихна му се Клодин и щракна с пръсти. Около нея се появи вълшебна мъгла, също като онази, която обвиваше върколаците по време на трансформация, само че много по-гъста. Когато облакът се разсея, Клодин вече носеше бяла вечерна рокля, обшита с пайети.
— Яко! — смая се младежът и Клодин се размаза от удоволствие.
Забелязах, че се стараеше да стои настрана от вампирите.
— Клодин, ако си приключила с фукането, можем ли да поговорим и за нещо друго? — полковник Флъд звучеше също толкова уморен, колкото се чувствах и аз.
— Разбира се — смирено въздъхна феята. — Просто попитай.
— Да започнем с най-важното. Госпожице Стакхаус, как е Звезда-Мария?
— Благополучно понесе пътя до болницата в Кларис. Смятат да я транспортират с хеликоптер до Шривпорт, болница „Шумпърт“. Може би вече пътува. Лекарката звучеше доста обнадеждена относно шансовете й за оцеляване.
Върколаците се спогледаха, а болшинството от тях изразиха радостта си с буйни възгласи. Една от жените, около трийсетгодишна, дори направи няколко танцови стъпки от щастие. Вампирите, които на този етап бяха изцяло погълнати от феята, изобщо не реагираха.
— Какво каза на дежурния лекар в спешното отделение? — попита полковник Флъд. — Трябва да знам официалната версия, за да уведомя родителите й — Звезда-Мария би трябвало да е първородното им дете й единственият върколак от поколението им.
— Казах на полицията, че съм я открила край пътя и че не съм видяла никакви следи от гуми или каквото и да било друго. Казах им също, че е лежала на чакъла, за да не си правят труда да търсят измачкана трева… Надявам се да ме е разбрала. Беше доста упоена, когато говорих с нея.
— Браво, за всичко си помислила — каза полковник Флъд. — Благодаря от името на цялата глутница, госпожице Стакхаус. Задължени сме ти.
Махнах с ръка, за да отхвърля дълга им.
— А вие как се озовахте в двора на Бил точно по това време?
— Емилио и Сид проследиха вещиците до леговището им — предположих, че Емилио е дребният мургав мъж с огромни кафяви очи. Местната мексиканска общност бързо се разрастваше и той явно беше един от тях. Младежът с пънкарската прическа ми помаха и аз реших, че той би трябвало да е Сид. — След залез-слънце започнахме да наблюдаваме постройката, в която се е окопала Халоу със своето сборище. Доста трудна задача; сградата се намира в жилищен квартал, обитаван предимно от чернокожи — две афроамерикански близначки от групата на върколаците се ухилиха една на друга. На тяхната възраст всичко им се струваше забавно. — Когато Халоу и брат й тръгнаха към Бон Темпс, ние ги последвахме с колите си. Обадихме се на Сам, за да го предупредим.
Хвърлих укорителен поглед към Сам. Той също можеше да ме предупреди, а дума не обели, че върколаците са се запътили към Бон Темпс. Полковникът продължи нататък:
— Сам звънна на мобилния ми телефон и ми каза накъде според него са се запътили Халоу и брат й, след като са излезли от бара. Реших, че къщата на Комптън е идеалното място да им устроим засада, тъй като се намира извън пределите на града. Имахме достатъчно време да оставим колите си в гробището и да се трансформираме. Появихме се тъкмо навреме, но те ни надушиха твърде рано. — Полковникът хвърли гневен поглед към Сид. Очевидно младият върколак беше действал прибързано.
— И в крайна сметка те успяха да се измъкнат — заключих аз с възможно най-спокоен тон. — Но вече са наясно, че вие сте по петите им.
— Да, измъкнаха се. Убийците на Адабел Янси. Водачите на групата, която се опитва да завземе не само вампирската територия, но и нашата — полковник Флъд плъзна леден поглед по цялата глутница и всички до един, дори Алсид, наведоха смутено глави. — И от тук нататък вещиците ще бъдат нащрек, защото знаят, че сме по петите им.
Речта му очевидно повлия и на вампирите. Пам и Джералд отклониха за миг вниманието си от сияйната фея, а Ерик, както често му се случваше напоследък, изглеждаше объркан, все едно полковникът говореше на санскрит.