Мъртви за света

— Здрасти, помниш ли ме? — сложих ръка върху гърдите му в опит да го усмиря. — Не знам защо си се разпенил така, но трябва да укротиш конете.

— Искам я — каза Ерик. Сините му очи хвърляха искри.

— Да, прекрасна е — съгласих се аз, опитвайки се да звуча разумно, макар че се чувствах леко обидена. — Но тя не е за теб. Нали така, Клодин?

— Точно така — отвърна феята. — Кръвта ми е опасна за вампирите. Повярвай ми, не искаш да знаеш как точно им действа — по дяволите, Клодин продължаваше да звучи жизнерадостно въпреки всичко.

Значи шоколадовата ми метафора не беше много далече от истината. Може би точно затова не бях виждала феи досега; та аз прекарвах почти цялото си свободно време във вампирска компания.

— Клодин, сега трябва да излезем навън — отчаяно казах аз. Ерик ме буташе напред, не с всичка сила, разбира се, иначе да ме е прострял по гръб, но все пак ми се наложи да отстъпя една крачка назад. Много ми се искаше да чуя продължението на историята, която Клодин имаше да казва на върколаците, но в този момент нямаше нищо по-важно от това да я разкарам от полезрението на вампирите.

— Ех, голямата ми вкусна петифура — въздъхна Пам, докато гледаше как Клодин, поклащайки задник, напуска бара заедно с полковник Флъд, който й пазеше гърба. Ерик дойде на себе си веднага щом Клодин изчезна от полезрението му и аз въздъхнах с облекчение.

— Вампирите много харесват феи, а? — нервно казах аз.

— О, да! — отвърнаха те в един глас.

— Вижте какво, тя спаси живота ми, а освен това явно е на наша страна в борбата ни с вещиците — припомних им.

Вампирите изглеждаха доста начумерени.

— Клодин действително ни помогна много — намеси се полковникът, който тъкмо влизаше обратно в бара. Вратата хлопна зад гърба му.

Ръката на Ерик се плъзна около талията ми и аз усетих, че вече го мъчеше друг вид глад.

— Защо е ходила в щабквартирата на вещиците? — попита Алсид.

— Нали ги знаеш феите. Обичат да флиртуват с опасността, обичат да влизат в роля — водачът на глутницата изпусна тежка въздишка. — Дори Клодин, която е от добрите феи и определено ще стигне далеч. Ето какво узнах от нея: тази Халоу има сборище от около двайсет вещици. Всичките са върколаци или по-едри хищници. Всичките пият вампирска кръв и вероятно са пристрастени към нея.

— Уиканите ще ни помогнат ли в борбата с тях? — попита жената на средна възраст с боядисвана в червено коса и двойна брадичка.

— Още не са взели решение — един младеж, подстриган късо, по войнишки (дали пък не служеше във военновъздушната база „Барксдейл“?), очевидно знаеше доста по въпроса за уиканите. — По заповед на полковник Флъд аз се свързах с всяко уиканско сборище в региона. Уплашени са и правят всичко възможно да се скрият от тези твари. Но аз имам подозрения, че тази нощ повечето от тях се събират на среща, за да обсъдят позицията си по този проблем. Нямам представа къде ще е тази среща, но ако решат да атакуват самостоятелно, това ще е от полза за нас.