Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
Когато разви инфекция, започна да се поти; треската достигна връхната си точка в рамките на минути, разтърси тялото му и зъбите му затракаха. Мускулите му се свиваха конвулсивно, а пулсът му се ускори в ожесточен ритъм. Потта попи през бельото му в прогизналата от кал униформа.
Докато дойдат да го изнесат към превързочния пункт, треската беше започнала да стихва. Болките в ръката и врата му изчезнаха. Но пък можеше да чуе как кръвта му бушува във вените. Понякога шумът утихваше, друг път се усилваше — всичко зависеше от това колко силно помпа сърцето му. А с този звук дойде и делириумът. Откъсна се от физическата си обвивка и му се стори, че се намира в една къща на френски булевард, претърсва я и вика по име Изабел. После изведнъж се озова в английска селска хижа, в голямо сиропиталище, после обратно се пренесе в родното си място. Бълнуваше и крещеше.
Усети тежкия мирис на карболовия сапун в приюта, след това — на праха и тебешира от класната стая. Щеше да умре, без да е бил обичан, нито веднъж, не и от човек, който го познава добре. Щеше да умре сам и нямаше да има кой да го оплаче. Нямаше да им прости — на майка си, на Изабел, на мъжа, който му беше обещал да му бъде баща. Изкрещя.
— Говори нещо за майка си — каза санитарят, докато го внасяха в палатката.
— Всички го правят — отвърна военният лекар, сваляйки превръзката, направена от Бърн преди почти трийсет часа.
Изнесоха го от палатката, за да изчака транспорта до лечебницата или смъртта — зависи кое щеше да дойде първо.
И там под безразличното небе духът напусна тялото му с неговата разкъсана плът и инфекцията, с неговата слаба и увредена природа. Докато дъждът валеше по ръцете и краката му, онази част от него, която все още беше жива, остана недосегаема. Не беше умът му, а някаква скрита същност, която сега копнееше за спокойствие и тишина, за сенчест път, по който не се чуват изстрели. Дълбоките пътеки на мрака се отвориха за нея, както се бяха отворили и за другите мъже в редиците изкопана земя само петдесет метра от него. След това треската му се усили и той отплува към мечтаната забрава, чу глас, който не беше човешки, но беше настоятелен и ясен. Това беше гласът на живота му, който го напускаше. Тонът му беше подигравателен. Вместо спокойствието и тишината, за които Стивън копнееше, той му предлагаше възможност за завръщане. На този късен етап все още можеше да влезе обратно в тялото си и в бруталната извратена реалност сред разкопаната пръст и разкъсаната плът, можеше със смелостта и волята си да се върне в това недодялано, компрометирано и непобедимо съществувание, което въплъщаваше живота на земята. Гласът го викаше; призоваваше чувството му за срам и незадоволеното му любопитство и ако го пренебрегнеше, със сигурност щеше да умре.
Обстрелът свърши. Джак Файърбрейс и Артър Шоу седяха на банкета за стрелба, пушеха цигари и пиеха чай. Обсъждаха слуховете, че дивизията щяла да започне настъпление на юг. Бяха вглъбени в себе си, осъзнаваха, че са оцелели в пороя от снаряди и битката под земята. Изпитваха някакво самодоволство.
— Някакви новини за твоето момче, Джак? — попита Шоу.
— Все още е зле. Надявам се скоро да получа писмо.
— Горе главата. И нашият син имаше нещо подобно, но накрая се оправи. Болниците ни са добри, да знаеш. — И Шоу потупа Джак по рамото.
— Какво стана с лейтенанта, който беше с теб под земята и го раниха?
— Не знам. Накрая го изнесоха от огневата линия, но той вече бълнуваше.
— Той щеше да те дава на военен съд, нали? Бих казал, че сме се отървали.
Джак изглеждаше тъжен.
— Накрая се оказа свестен. Нищо не направи.
— Ама те държа буден една нощ.
Джак се засмя.
— И друг път ми се е случвало. Можем да питаме капитан Уиър как е.
— Иди да разбереш — каза Шоу. — Вече утихна. Ако сержантът пита къде си, ще те покрия. Иди да видиш какво става.
Джак се замисли за миг.
— Трябва да призная, че се интересувам от този човек. Ще отида да надникна. Може дори да получа нещо за спомен.