Първите седем
- Автор: Петров Боян
- Язык: болгарский
- Жанр: Путешествия и география
Электронная книга - «Първите седем». Краткое содержание книги:
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7x8000, формирали го като отличен катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към върхове над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите
цели са само поредната илюзия на ума.
На другия ден докторът на испанците ме премери. За пет дни бях отслабнал с четири килограма, бях загубил пет процента мазнини и десет процента водно съдържание. В следващите две седмици джет-стрийм ветровете не спираха да духат във високите части на планината. Аз активно се възстановявах, ядях по две порции на всяко хранене, връщах теглото си и не спирах да нравя ежедневни изкачвания с по 800 м денивелация. Сутрешният ми пулс в базов лагер падна до 43-45 удара в минута и вече със сигурност бях в отлична форма.
Всички прогнози, които получихме в края на април, показваха повече или по-малко хубаво време около Великден 1 май 2016 г. Деян Петков обаче, преглеждайки и анализирайки много източници, настоя, че и на 30.04. ветровете ще бъдат под 40 км/ч, което за мен означаваше само едно - че най-накрая е дошъл моментът за финална атака.
За три дни с Дима и Саша достигнахме до лагер 4. В нощта на 30 април вятърът утихна и руснаците се изнизаха в атака към 2:30 ч. сутринта. Закъснях нарочно, за да може да се движа повече време по светло и за да ме грее по-дълго слънцето. Тръгнах нагоре в 3:45 ч., при ясно време и температура -23°С. През последните дни така добре бях „загрял“, че над 7000 м скоростта ми без раница не беше под 120 м/денивелация в час. След около час и нещо, малко преди изгрев, застигнах и задминах руснаците. Излязох над точката, до която максимално бяхме стигнали на предната атака, и видях, че оттам тепърва ми предстои трудният траверс към кулоара, който „отключва“ върха. По фирн и заледени участъци бързо набирах височина, особено след като ме огря слънцето. Разстоянието обаче не беше хич малко и времето си минаваше. Към 12 ч. бях в основата на предвърховия кулоар. Мислех, че ще го кача за около час, но се оказа, че е над 50 градуса наклон, пълен е с дълбок сняг и денивелацията до върха леко надвишава 200 м. Трябваха ми два часа, за да го изгазя догоре. И именно в тези два часа дойдоха облаци и затулиха всички гледки, които очаквах да видя.
Върхът представлява почти хоризонтален, много остър гребен с три-четири малки гърбици. Знаех, че като изляза на гребена, трябва да тръгна наляво. Това и направих и наистина формата на възвишението беше именно тази, която бях виждал на снимките от французите първопокорители (1950 г.).
На Анапурна за първи път приложих тактиката за минимален престой във височинните лагери и експериментирах с много тренировъчни изкачвания и слизания (+500-800 м) в рамките на няколко часа от базовия лагер.
И така около 14 ч. на 30 април, 27 години след първото и досега единствено наше изкачване, развях българското знаме на 8091 м Анапурна I. Сняг се носеше отвсякъде, гледки на юг нямаше никакви, но все пак на север, към нашия базов лагер, имаше известна видимост. Заради снега и облаците не стоях много дълго време. Малко снимки, малко видео, накрая скъсах една от мартениците на ръката си и я оставих на едно бамбуково колче като доказателство, че съм бил горе.
Анапурна, 30.04.2016 г. - първият от трите осемхилядника, които успях да кача през 2016 г.
Тръгнах да слизам и около 15 ч. видях руснаците на 200 м от началото на кулоара. Казах им, че с тази скорост нямат никакви шансове и по-добре да се откажат прекадено бавни бяха. С изцедени почти до край сили към 18 ч. успях да се смъкна до палатката си в лагер 4. Там поне четири екипа се готвеха за начало на изкачване. Всеки с кислородни бутилки и шерпи. Към 19:30 ч. всички тръгнаха нагоре за щурм. Щяха да катерят цяла нощ и се надяваха в ранната сутрин на следващия ден да са на върха.
Основната задача на тази експедиция беше изпълнена успешно изкачване и слизане от Анапурна I, първия изкачен осемхилядник в историята и най-смъртоносния измежду тях. Днес на слизане беше Великден в България и ни го за момент не се разсеях. Слизах над седем часа с тежка раница и много внимавах къде стъпвам и за какво се хващам.
В късния следобед на другия ден се прибраха Норбу и Лю Джин. Малко преди и след вечеря запристигаха Гунтис и шерпата му Мингма. Дейвид и Йост пристигнаха около 21:30 ч., напълно премазани от умората. Едвам си казваха заглавието. Д-р Скатов се върна уморен и потвърди, че и той е качил върха. Слизането от Анапурна беше ярка демонстрация в какво може да се превърне човек от умора - лазещ труп.
Дима (вляво) и Сайт (вдясно) не успяха да стигнат до върха, защото се движеха прекадено бавно.