Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Точно така. От страх да не би индийските власти да решат, че скъпоценностите им са
били крадени или плячкосвани — кой знае, за някои може би е било точно така, мнозина
британци продали бижутата си срещу пари в брой. През последните месеци преди
обявяването на независимостта прадядо ми купил огромно количество такива бижута и ги
скрил.
— Някъде в тази къща — заключих аз вместо него.
Аршан въздъхна и плъзна поглед към дъсчените скелета и тръбопроводите, виещи се из
помещението като плетена кошница.
— Но нищо не подсказва къде е скрито съкровището?
— Нито думица — въздъхна Аршан, разгърна изписания пергамент и го вдигна между
нас двамата. — Документът, който намерихме в една стара книга, много подробно уточнява
броя и вида на скъпоценностите, както и факта, че са скрити тук някъде, чак описва сандъка, в който са били прибрани, но няма дори намек къде точно. Прадядо ми бил собственик и на
трите къщи на тази пряка и по онова време живял и работел във всички тях.
— И вие започнахте да търсите.
— Претърсихме стаите и мебелите. Преобърнахме всичко с надеждата да попаднем на
тайници, чекмеджета и разни такива. Проверихме стените за тайни панели и скрити
плъзгащи се врати, но не намерихме нищо и затова решихме, че трябва да почнем да
разкъртваме стените.
— Започнахме оттук, от граничещите с другите къщи стени на собствената ни къща —
включи се Анахита, докато Карина поставяше пред мен чаша от костен порцелан с чай. —
Но когато се заловихме с кажи го де…
— С общата стена — подсказа й Аршан.
— Да, като взехме да къртим… онова там, в къщата на съседите ни, семейство Хан, започнаха да се събарят предмети.
— В това число любимият ми светещ часовник с водопад — рече жално Захира, — от
който сякаш през цялото време се стича вода. Падна и се строши на парчета. Оттогава не съм
намирала толкова хубав.
— И семейство Хан взеха да идват да питат какво правим.
— И тогава дойде татко — обяви Али, младият приятел на Фарзад.
— Буквално само той липсваше! — пошегува се Фарзад.
— Семействата ни са близки от цяла вечност — каза Али, — затова чичо Аршан и леля
Анахита решиха да кажат на татко какво правят и да го поканят да се включи в търсенето на
съкровището.
— Мислех, че е възможно моят прадядо да е скрил кутията със скъпоценности в общата
стена — додаде Аршан. — По негово време в тези сгради са правени много ремонти и
промени, а и нямаше начин да проникнем в стените, без да привлечем Хан.
— След тукашното гости моят Сюлейман се прибра онази вечер — рече леля Захира —
и събра цялото семейство на съвещание. Каза ни за съкровището и за поканата да се
включим в търсенето му, дори това да значи да бутнем общата стена между двете къщи. Това
буквално взриви духовете, всички заговориха един през друг като побъркани.
— Адски готино беше — усмихна се Али.
— Не всички бяха съгласни — продължи Захира, — но след многото разгорещени
спорове решихме да се включим в търсенето на съкровището и още на другия ден се
захванахме да къртим стената.
— Обаче съкровището не беше в нея — додаде хубавицата Карина. — Поне досега не
сме го намерили. Което въвлече и моя татко в мела[35].
— Аршан и Анахита ни поканиха да поговорим — каза Джая, усмихвайки се на
спомена. — Когато дойдохме, заварихме всички Дарувалла и всички Хан, и всичко тук вътре
разкъртено. После те ни помолиха да се включим и ние, защото мислеха, че съкровището
може да е в стената между нашите две къщи, от другата страна, и трябваше да съдействаме, за да претърсят горните етажи. Мъжът ми Рахул се съгласи още там, на място. Луд е за
приключения.
— Той кара ски — обясни Карина. — В снега. Всички поклатиха глави в почуда.
— И сте напълно сигурни, че съкровището е тук наистина?
— Няма лабаво — отвърна Фарзад. — Когато не намерихме съкровището в онази стена, започнахме да обработваме подовете и таваните нагоре към покрива. Тук е и ще го намерим.
— Направо сме като в лудница за нормални, в която всички живеем заедно — довърши
вместо него Карина. — Три щастливи семейства: едно индуско, едно мюсюлманско и едно
парсийско.
Хората около мен, членове на три различни рода, изповядващи три различни религии, свиха рамене и се усмихнаха.