Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
горкият ти баща обиколи улиците в два през нощта да те търси, някоя цистерна да не те е
помляла и направила на бъркани яйца, и да са те зарязали в канавката!
— Ама мамо…
— Бе ти знаеш ли колко канавки има в квартала, бе? При нас канавките са най-много!
Татко ти ги претърси всичките до една да търси трупа ти! И имаш безочието да застанеш тук
без нито една драскотина по окаяната си кожа?
— Можеше да накуцваш — обади се един младеж, щом дойде да се ръкува с Фарзад —
или поне малко да си обезобразен, на?
— Това е приятелят ми Али — представи го Фарзад и отправи усмивка на покаяние към
младежа, който беше негов близнак по ръст и тегло и изглеждаше на неговите години.
— Салам алейкум — поздравих.
— Ва алейкум салам, Лин — отвърна Али и ми стисна ръката. — Добре дошъл във
фабриката за мечти.
— Лин ме измъкна от затвора тази сутрин — съобщи Фарзад.
— От затвора! — писна Анахита. — По-добре да беше в канавка с клетия си баща!
— Е, майко, той вече се прибра — каза Аршан, като леко ни подбутваше към масите в
лявата част на огромното помещение. — И бас държа, че двете момчета са много гладни.
— Умирам от глад, татко! — каза Фарзад и понечи да се настани на масата.
— Не! — дръпна го една жена за ръкава. Беше облечена в яркоцветен шалвар камиз —
бледозелени панталони и ефирна жълтооранжева туника. — Не и с тези ръце, целите в
затворнически микроби! Кой знае какви болести си ни довлякъл да пъплят тук, дори и сега, докато говорим! Измий си ръцете!
— Чу я! — подкрепи я Анахита. — Измий си ръцете! Ти също, Лин. Като нищо те е
накачил с неговите затворнически микроби!
— Да, госпожо.
— Трябва предварително да те предупредя, че имам уклон към детерминизма и ако си
привърженик на свободната воля, съм готова да запретна ръкави!
— Да, госпожо.
— И хич не цепя басма! — додаде. — Не и когато става дума за философия!
— Да, госпожо.
Измихме си ръцете на мивката в откритата кухня и после седнахме на дългата маса в
лявата част на огромното помещение. Жената в шалвар камиз незабавно ни поднесе купи с
месо в уханен сос.
— Сега си хапнете овнешко, момци — каза тя и се възползва от момента да ощипе
Фарзад по бузата. — Момче непослушно!
— Та ти дори не знаеш какво съм направил! — възрази Фарзад.
— Няма и нужда да знам! — заяви жената и пак усука болезнено бузата му. — Правиш-
струваш, ама вечно не слушаш, момченце! Дори да си примерен, пак си непослушен, права
ли съм?
— И се репчи — додадох.
— О, за репченето хайде да не започвам! — съгласи се Анахита.
— Мерси, Лин — измърмори Фарзад.
Жената в туника и шалвари отново усука до синьо бузата на Фарзад.
— Репчиш се, репчиш се, репчиш се, момченце!
— Това е леля Захира — каза Фарзад, докато си разтриваше лицето. — Майката на Али.
— Ако обичате вегетарианска храна — предложи ведро друга жена, облечена в
бледосиньо сари, — може би ще искате да опитате това дал роти. Прясно, току-що
приготвено.
Тя постави две купи с минзухареножълт дал на масата и разгърна салфетка, в която бяха
увити току-що изпечени питки роти.
— Яж, яж, не се срамувай! — изкомандва тя.
— Това е леля Джая — прошепна театрално Фарзад. — Между леля Захира и леля Джая
тече нещо като съревнование коя готви по-добре, а майка ми не се меси. Най-добре да
проявим дипломатичност. Аз ще започна с овнешкото, а ти с дала, става ли?
Придърпахме купите с храна и започнахме да се храним. Беше изключително вкусно и аз
лакомо поглъщах всичко. Двете жени си размениха многозначителни погледи, щастливи от
равния резултат, и седнаха до нас.
Неколцина възрастни и деца се присъединиха към дългата маса. Някои дойдоха от
апартаментите на партерния етаж, други слязоха по свързаните помежду си дъсчени пътеки
и застанаха наблизо или се настаниха по-нататък на масата.
Щом Фарзад налапа лакомо залък от своето овнешко в меласов сос, Анахита застана зад
гърба му и го цапна по тила толкова бързо и неочаквано, както не би съумял дори и Дилип
Светкавицата. Всички деца покрай нас избухнаха в смях и кикот.
— Олеле! Майко! Това пък защо?!
— Камъни трябва да ядеш ти! — заяви тя и махна към него с опакото на ръката си —
Камъни от канавките, дето ги претърсваше татко ти, а не вкусни хапки овнешко!