Вещицата [bg]

Той остави химикалката. Сега или никога. Погледна родителите на Мари и каза:

— Бих искал да поговоря с Мари насаме за малко…

— И дума да не става!

Пискливият глас на Ленита отекна между стените на малката стая.

— Понякога паметта ни работи по-добре, ако се отпуснем, а мисля, че ситуацията стресира Мари — каза Лейф спокойно. — Ако й задам няколко въпроса за разходката в гората, може би ще получим информация, която да ни помогне на разследването, и тогава всичко ще приключи за нула време.

Лари прокара пръсти по една от многото татуировки по ръцете си и погледна съпругата си.

Тя изсумтя.

— В нашето семейство никога не е произлязло нещо добро от подобни разговори с полицията. Спомням си онзи път, когато Крйле се прибра с насинено око, след като полицията го беше прибрала.

Гласът й отново прозвуча пронизително.

— Не беше направил нищо. Беше излязъл да се забавлява с приятели, а вие го отведохте в управлението, без да е имало никакво провинение от негова страна. После се прибра с грамаден бушон под окото.

Лейф въздъхна. Знаеше точно за кой случай говори тя. Съвсем вярно, Криле беше излязъл да се забавлява. Пиян като кирка. Беше си втълпил, че някакво момче задява приятелката му, и размахваше бутилка със счупено гърло. Нужни бяха трима души, за да го вкарат в полицейския автомобил, а на път към изтрезвителното продължи да налита на полицаите, които бяха принудени да го свалят на земята, за да го успокоят. В суматохата беше отнесъл удар в лицето. Лейф обаче знаеше, че няма смисъл да навлиза в спорове. Особено ако иска да разкара родителите на Мари от стаята.