Вещицата [bg]

Аника беше внесла вътре голямата бяла дъска, заедно с няколко маркера. Ерика започна да вади листове от дебелата папка и да ги закрепя по дъската с магнити. После взе един маркер и се зачуди откъде да започне.

Накрая се прокашля и каза:

— Стела Странд е била на четири, когато изчезнала от дома си. Две тринайсетгодишни момичета, Мари Вал и Хелен Першон, понастоящем Йенсен, е трябвало да я гледат за няколко часа, понеже Линда, майката на Стела, и Сана, голямата й сестра, щели да ходят до Удевала на пазар.

Ерика посочи две снимки от училищен албум, които бе окачила на дъската. Едната беше на момиче със сериозно изражение и тъмна коса, а другата на русокоса девойка с бунтарски поглед и толкова красиво лице, че те оставяше без дъх. Хелен имаше неопределените черти, характерни за ранното юношество, и се намираше някъде в граничната зона между дете и възрастен, докато Мари вече притежаваше погледа на зряла жена.

— И двете момичета живеели близо до дома на Стела, така че се познавали със семейството. Били се грижили за момичето и преди. Не редовно, но не било и нещо необичайно.

В стаята цареше гробна тишина. Всички бяха запознати с отделни части от случая, но едва сега виждаха цялостната картина.

— Пристигнали в дома на семейството към един, така и не можах да намеря данни за точния час, но е било горе-долу по това време. След като Линда и Сана потеглили към Удевала, момичетата останали да си играят със Стела на двора. Малко по-късно тръгнали към Фелбака, като бутали количката на Стела. Имали пари и отишли до будката за сладолед. Прекарали известно време в града и се върнали обратно в стопанството.

— Разстоянието е доста дълго — каза Мартин. — Не знам дали бих искал две млади момичета да извървят целия път с четиригодишното ми дете.

— Тогава времената бяха други — каза Ерика. — Хората не се грижеха толкова за безопасността. Когато бяхме малки, със сестра ми стояхме прави между седалките, докато баща ми караше. Не слагахме колани. Сега е трудно да го проумеем, но тогава в това нямаше нищо странно. И така, момичетата тръгнали обратно и пристигнали в стопанството към четири. Били се уговорили с Линда да оставят Стела на Андерш в четири и половина, но тъй като видели колата му на двора, решили, че той се е прибрал от работа по-рано, и просто си тръгнали.

— Но не са го видели? — попита Паула, а Ерика кимна към Йоста.

— Не е бил в къщата — каза той.

Ерика се обърна към дъската, обмисляйки как да продължи.

— През 1985-а началник на управлението бил Лейф Хермансон. Тази сутрин всъщност се срещнах с дъщеря му, за да я питам дали си спомня нещо за разследването на баща си. Но тя не можа да си спомни кой знае какво, а с братята й не са намерили никакви материали след смъртта на баща им. Каза обаче, че през последните години от живота си той твърдял, че се съмнява във вината на момичетата.

Патрик сви вежди.

— А не е ли казал на какво се основават съмненията му?

Ерика поклати глава.

— Не, поне доколкото си спомняше дъщеря му. Йоста, ти какво ще кажеш?