Вещицата [bg]

Мари беше дете, никога не би могла да заблуди опитен полицай като него. Как би могло едно дете да излъже за нещо такова? Вярваше й дори само заради абсурдността на подобна мисъл. Тя разказа всичко, от началото до края, спокойно и обективно, докато майка й плачеше и виеше, а баща й крещеше да замълчи и да не казва нищо повече.

Стъпка по стъпка Мари преразказа какво се е случило. Буцата в стомаха на Лейф натежаваше все повече. Слушаше тънкия й момичешки глас, гледаше ръцете й, отпуснати в скута, виждаше как слънцето огрява русата й коса. Беше ужасно трудно да си представи, че някой, който изглежда като ангел, може да извърши такава злина. Но не се съмняваше, че е вярно. Сега оставаше само да нареди последните останали парченца от пъзела. Всъщност парченцето беше само едно.

— Извинете, че се наложи да чакате — каза той и затвори вратата след себе си.

Коге кимна отсечено и сложи тежка ръка върху рамото на дъщеря си.

— Тази работа започва да ни омръзва — каза Хариет и поклати глава.

Лейф се прокашля.

— Току-що говорих с Мари — каза той.

Хелен вдигна бавно глава. Погледът й беше леко премрежен, сякаш тя се намираше някъде другаде.

— Мари призна, че вие сте го извършили.

Коге ахна, а Хариет сложи ръка на устата си. За миг на Лейф му се стори, че вижда изненада и в очите на Хелен. Но впечатлението изчезна толкова бързо, колкото се бе появило, и впоследствие той не беше сигурен дали изобщо е видял нещо.

Тя помълча няколко секунди, после кимна.

— Да, ние бяхме.

— Хелен!

Хариет протегна ръка, но Коге стоеше неподвижно. Лицето му беше като маска.

— Трябва ли да извикаме адвокат? — попита той.

Лейф се поколеба. Искаше да стигне до дъното на историята, но те имаха права и не можеше да им откаже.

— Ваше право е, ако искате — каза той.

— Не, искам да отговоря на въпросите — каза Хелен и се обърна към баща си.

Между тях като че се разиграваше тиха война и за изненада на Лейф, Хелен излезе победител. Тя се обърна към него.

— Какво искаш да знаеш?

Той я разпита по всички основни точки от показанията на Мари. Понякога Хелен просто кимаше, а той й напомняше, че трябва да отговори с думи заради диктофона. Тя демонстрираше същото спокойствие като Мари и Лейф не знаеше как да подходи. През годините беше разпитвал много хора, извършили престъпления. От крадци на колела през побойници до една жена, която беше удавила новороденото си дете във ваната. Те показваха широк спектър от чувства. Гняв, мъка, паника, ярост, отчаяние. Никога обаче не му се бе случвало да разпитва заподозрян, който се държи напълно неутрално. Какво остава пък за двама. Зачуди се дали това се дължи на факта, че са деца. Може би бяха твърде малки, за да имат отношение към стореното от тях. Хладнокръвието, с което разказваха ужасяващата си история, трябваше да се дължи на нещо различно, а не чисто и просто на зла природа.