Скрутатор [bg]

Погледът на чернокосата аахима пробяга към амплимета. Дори и след смъртта на Генис Триор все още копнееше за кристала.

— Да продължим — каза Юриен.

Със свободната си ръка Витис посегна към Тиан, но старицата го спря.

— По-добре не я докосвай, докато тя е под влиянието на кристала. Тиан, разкажи ни за Възлерегулатора.

— За какво става въпрос? — попита Триор.

Юриен обясни.

Тиан се опита да си припомни онези образи от Аахан, които бе видяла в първите си кристални сънища с Минис.

— Носени сред огън — поде тя със заваления глас на сънуваща. — Черни звездни цветя… червена скала пълзи и лази. Сянка в роба се очертава сред пламъците. Дълга коса, дълги пръсти.

Витис и Триор се втренчиха един в друг.

— Първи клан! — просъска Витис. — Роден съм край самите пламенливи пукнатини на планината Сат!

— Огънят заля цял Аахан. Това може да се отнася за всички ни — каза Триор. — Но черната унища е цветето, което символизира клана ни.

— Клан Натаз стои в основата на всички беди, стоварили се върху дедите ни — рече предводителят.

— Клан Шазмаор е отговорен за онези беди! — студено възрази Триор. — Натаз спаси Аахан, плащайки жестока цена.

— Така твърдят вашите хроники — изсумтя Витис. — Нашите Истории винаги са оспорвали това.

Тя не обърна внимание.

— А и ако ти беше този Възлерегулатор, за когото тя говори, защо Минис не го е предрекъл?

— Кой би могъл да рече какво означават предсказанията му?

— Изискваш прекалено много от момчето — каза Юриен. — Ако не беше то, сега нямаше да сме тук.

— Аз не бих приписал това като негова заслуга — остро каза Витис.

— Но аз го приписвам. А що се отнася до мистериозния Възлерегулатор, възможно е дребната негодница да си измисля.

Изглежда Юриен таеше огромно презрение към Тиан, за да се изказва по такъв непочтителен начин пред нея на собствения ѝ език. Освен ако аахимите умишлено не искаха да ѝ покажат какво смятат за нея.

— На мен ми се струва, че всичко съвпада — рече Витис. — Възможно ли е тя действително да лъже, Юриен?

— Не усещам неистина — отвърна старицата. — Елате. — Тя придърпа останалите двама към далечната стена на шатрата.

Тиан, все още загледана в празнотата, напрегна слух, за да ги чуе.

— Този амплимет е дори по-опасен, отколкото се страхувахме, Витис — тихо рече Юриен.

— Помня, че аз бях този, който предупреди Триор при пристигането ни в Тиртракс.

— Ако го бях взела тогава — ожесточено каза тъмнокосата аахима, — сега нямаше да се намираме в тази ситуация. Никога не бих допуснала кристалът да достигне първата фаза на разбуждане.

— По онова време той вече се е намирал в нея — каза Юриен. — Ако го беше взела, целият ти клан щеше да е погинал. Унищожи амплимета, Витис.

— Мога да го контролирам — възрази Триор. — Ако го бях взела, Генис щеше да е още жив.

— Престани да хвърляш мъртвеца си в лицето ми — аз изгубих целия си клан! — За момент Витис стрелна с изпепеляващ поглед Тиан. — И ще сторя нужното, за да го възстановя.