Скрутатор [bg]

— След смъртта на цял клан, последвана от цяла вечност неяснота, кой би могъл да каже? — рече Витис.

— Ти каза, че амплиметът разговарял с теб — неочаквано каза Юриен. — Как звучи гласът му?

— Моля? — каза Тиан, която не бе обмисляла това.

— Ти каза, че той ти нашепвал! — тросна се възрастната жена.

— Звучи… малко като теб, но с много по-възрастен глас. Скърцащо шумолене. — Тиан се постара да го пресъздаде. — В общи линии така звучи. Не мога да го повторя.

— И какво ти казва?

За този въпрос Тиан бе готова — бе прекарала последните два часа в търсене на отговор.

— Възлерегулаторът пристига. Трябва да защитя амплимета за него.

— Какъв е този Възлерегулатор? — каза Витис с известно нетърпение в гласа.

— Не каза. Но…

— Какво? — подканиха я в един глас аахимите.

— Не мисля че той — или то — е част от този свят.

Витис се напрегна, сетне извади обвития в платина амплимет от един метален сандък и го разгърна.

— Да видим дали ще иска да разговаря отново с теб, Тиан.

— Махни го! — извика Юриен, потръпвайки. — Как смееш да го носиш тук след това, което той стори току-що?

— Да не мислиш, че искам? — изфуча предводителят. — Винаги съм бил против. Но запасите ни са почти изчерпани, а без конструкти сме безпомощни. Ако враговете се завърнат, ще ни унищожат за по-малко от ден. Амплиметът ме ужасява, но това е единственият начин. Вземи го, Тиан.

Занаятчията усещаше смъртта на Генис в кристала.

— Страх ме е. — Тя посегна към амплимета, но спря. — Когато той говори с мен, всичко е толкова ясно и съвършено, но после става неясно като сън. — Потръпвайки като от желание, Тиан събуди спомените си от абстиненциите, за да придаде правдоподобност. — Искам само да се вслушам отново.

С разсеян поглед тя се втренчи в платнището на шатрата.

Триор рязко нахлу вътре, разклащайки цялата палатка. Смъртта на Генис бе заличила хладната ѝ красота, оставяйки аахимата подпухнала, зачервена и състарена с поне две десетилетия. Виждайки амплимета върху протегнатата длан на Витис, жената затрепери от гняв.

— Никаква поука ли не извлече от смъртта на сина ми? — яростно каза тя.

— Можеш ли да намериш начин да се измъкнем? — каза Витис и отстъпи една крачка от яростта ѝ. Той загърна бипирамидата, но не я прибра.

Погледът на Триор следеше движенията му.

— Генис никога няма да напусне това място.

Предводителят отказваше да я поглежда в очите.

— Съжалявам. Той ме умоляваше, Триор. Предупредих го — знаеш мнението ми по този въпрос — но той беше неумолим. Каза, че ти си го научила да се справя с амплимета. — Погледът му пламтеше.

— Как бих могла? — каза Триор, но този път тя отказваше да го погледне.