![Последната императрица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/9/poslednata-imperatrica-bg-download.jpg)
Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
Редиците се разделиха, когато ездачът се понесе към позицията на лорд Елгин в сърцето на армията. Конникът спря запъхтяното си пони пред главнокомандващия. Приличаше на монголски лейтенант — на гърдите си носеше символа на Черния флаг на хоркините. Със сурово лице ездачът бръкна в пазвата си, извади сгъната дебела оризова хартия и я подаде.
Лорд Елгин направи всичко по силите си да скрие яростта си и нареди на един ефрейтор драгун да се спеши и да вземе писмото от монголския пратеник.
Когато пусна писмото, монголът посочи към Рандъл Чен.
— За теб е — каза той на безупречен мандарински.
— Какво каза той? — кипна лорд Елгин.
— Каза, че трябва да ви преведа написаното — отвърна Рандъл. Въпреки това ефрейторът връчи писмото на лорд Елгин, който го предаде на Рандъл.
Монголският лейтенант кимна, без да откъсва поглед от синеокия китаец.
— Трябва да убедиш червените дяволи да се оттеглят. — С тези прости думи той дръпна поводите на понито, обърна коня и препусна в галоп обратно към Тунджоу.
— Какво се казва в писмото? — нетърпеливо попита лорд Елгин.
Рандъл разгъна документа. Почеркът беше несъмнено на добре образован човек. Китайските символи бяха съвършени.
— Пише, че ако атакуваме, на всеки пет минути ще убиват по един пленник.
Докато монголският ездач се отдалечаваше по разчистените ниви към града, войниците възстановиха отново стегнатия строй.
— Нищо няма да ме спре да освободя Хари и хората му — решително заяви Елгин.
— Ако искаме да ги спасим, трябва да действаме бързо — каза сър Хоуп. Сцената на обезглавяването на отец Дюлюк и капитан Брабазон все още бе прясна в съзнанието му. — Предлагам фронтална атака срещу главния вход. Ще трябва да приближим оръдията, за да бъдат по-ефективни. Ако успеем да ги доближим на двеста стъпки, ще се справим с портите за двайсетина минути.
— Трябва да подминем Тунджоу — каза Рандъл.
— Да не сте полудял? — изрева лорд Елгин. — Държат хората ми затворени зад онези стени! Ще ги освободя, ще заловя виновниците и ще ги изгоря на клада пред очите на всички!
— Ринчен иска да реагирате точно така. — Рандъл вдигна далекогледа и отново огледа пустите околности. — Армията му със сигурност се крие в полята и ни дебне. Както и в горите на северозапад.
Лицето на лорд Елгин беше зачервено като говеждо месо и обляно в пот.
— Не видяхте ли как хората ми бяха убити пред очите на всички? Те се подиграват с мощта на англо-френския съюз! Ще си отмъстя! Пригответе армията за атака срещу Тунджоу!
Рандъл сграбчи черния вълнен шинел на Елгин и рязко го дръпна към себе си, при което лордът едва не тупна от седлото.
— Това е капан! — извика Рандъл. — Полковник Уокър ни предупреди, че Тигрите се крият в нивите с просо.
— Въпреки това ще атакуваме града…
— Вие реагирате! — каза Рандъл. — Точно на това се надява Ринчен! Спрете за момент и вижте какво става тук. Трябва да накараме Ринчен пръв да направи хода си.
— Той направи хода си! — изрева лорд Елгин. — Уби съюзнически войници пред очите ми!
Рандъл се обърна умоляващо към сър Хоуп.
— Проучих всички сражения на Ринчен. Той винаги използва измама, за да предизвика реакция. Именно затова е най-големият военачалник в армията на Цин. Затова носи скъпоценното триоко пауново перо. В момента показва отчаяние, като убива хората ви пред очите ни. Ако наистина беше силен в Тунджоу, нямаше да ви провокира по такъв начин. Затова трябва да действаме противно на онова, което очаква. Трябва да се борим срещу хаоса с дисциплина. Пратете разузнавачи във всички посоки и за десет минути ще разберем дали нещата наистина са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Сър Хоуп сбърчи чело.
— Господин Чен може и да е прав — каза той. — Май е по-добре да изпратим съгледвачи, преди да предприемем мащабна атака срещу града. Полковник Уокър наистина ни предупреди, че това може да е капан.
Лорд Елгин раздвижи коня си насам-натам в редиците, като в същото време гневно опипваше пистолета си. Сребристите му бакенбарди бяха дълги и рошави, лицето му бе зачервено от слънцето и вятъра. Накрая той каза: