Последната императрица [bg]

Ринчен беше яхнал якото си монголско пони. Както винаги, от лявата му страна беше лейтенант Лин.

— Формацията им е много стегната — каза Лин, докато гледаше през далекогледа. Движат се право към Тунджоу. Червените дяволи не подозират, че сме тук, иначе щяха да разгърнат строя си.

Ринчен кимна.

— Май са заслепени от желанието си да освободят пленниците от бесилките на Тунджоу.

— Залавянето им беше отличен план, велики господарю.

Ринчен също вдигна далекогледа си. Съюзниците разполагаха артилерията си по фланговете си и я насочваха към Тунджоу. Нямаше как да не се усмихне. В самия град имаше съвсем малка татарска част и червените дяволи щяха да хвърлят много усилия в атакуването на крепост, която бе просто черупка — докато самите те бяха убедени, че тя е сърцето на татарската отбрана.

— Когато атакуваме, трябва да се движим като вода — инструктира Ринчен войниците си. — Численото ни превъзходство ще има значение само ако червените дяволи бъдат обкръжени и нападнати от всички страни едновременно. Трябва да се движим навън и около, бързо и решително. Трябва да се понесем от всички посоки и така да удавим врага с числеността си. След това ще забием кавалерията в сърцето им като брониран юмрук и ще изтръгнем душата на врага.

В този момент Ринчен си представи синеокия Рандъл Чен и как сабята на Чингис хан се спуска към врата му, отсичайки предателската му глава от тялото.

— Преди слънцето да залезе — извика той от седлото на бойното си пони, — честта на Средното царство ще бъде възстановена! Всеки от вас се бие да защити страната си, семейството си и Сина на небето. Тези варвари са дошли да грабят земите ни и да изнасилват жените ни. Те се подиграват с боговете и волята на Драконовия трон. Трябва да бъдете безмилостни в защитата на тази страна. Това трябва да е единствената ви цел. Кръвта на червените дяволи трябва да напои земята и така победата и честта да бъдат за нас.