Последната императрица [bg]

Червените дяволи най-сетне напуснаха първоначалните си позиции и продължиха през хиляди трупове към моста Осем ли. С концентрирана атака пробиха цинските линии в посока към Чан Чиа-уан. Татарите започнаха да се събират на групи, като продължаваха да оказват рехава съпротива с мускетите и лъковете си, но оръжията им не можеха да се сравняват с точността на новата огнева мощ на съюзниците. Окопалите се резерви изведнъж се оказаха в пълен хаос, когато батальон пенджабци плени една от защитните батареи на Цин. С всяка изминала минута в татарските редици зейваха нови дупки. Цялата цинска защита започна да се огъва и да отстъпва от Чан Чиа-уан към реката. След това дойде вестта, че генерал Шън Пао е паднал мъртъв при моста Осем ли и остатъците от Императорската гвардия бягат към Пекин.

— Всичко е изгубено — рече Ринчен.

Той извади от ножницата окървавената сабя на великия си предшественик и заби острието в пръстта пред понито си.

— Свирете отбой — задъхано нареди и посрамен обърна гръб на битката. Шансът му за слава беше отминал. Съдейки по дисциплината на варварите, стрелата му не беше убила синеокия. Предателят беше жив, това бе толкова сигурно, колкото и поражението. Ринчен реши да събере останалите си хора и да се измъкне към хълмовете на Монголия, където да ближе рани и да планира отмъщението си, колкото и малко вероятно да изглеждаше то.

Междувременно китайската защита беше обърната в бягство.

Въпреки това съюзниците продължиха преследването в продължение на повече от три километра, като избиваха колкото се може повече противници. Врявата на бойното поле внезапно се смени с тишина, след като и последната пушка замлъкна и победата на Елгин бе сигурна. Пътят към Пекин вече беше открит и застлан с безбройните трупове на паднали войници. Най-голямата перла на Средното царство се виждаше като блестящо петънце на петнайсетина километра оттук.

Лорд Елгин насочи коня си към сър Хоуп и Рандъл, които още оглеждаха района с далекогледите си.

— Победата е наша! — избоботи той.

— Най-великата колониална победа на всички времена! — възкликна сър Хоуп. В стелещата се над бойното поле тишина той се обърна към Рандъл. — Днес направихме страхотен дует, господин Чен.

— Честта е изцяло ваша — отвърна Рандъл. — Моля ви само за едно. — Той погледна лорд Елгин в очите. — В никакъв случай не влизайте в Забранения град. Зная, че имате силата да завладеете Пекин, ако го пожелаете. Но ние имаме уговорка и аз очаквам да я почетете.

Лорд Елгин се усмихна криво.

— Император Фен ще се поклони пред мен. И ако пожелая, Китай ще стане колония на Обединеното кралство. Времето ще покаже.