Последната императрица [bg]

22.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на върховната хармония

20 септември 1860 г.

17:38 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 201

Десетметровите външни стени на Забранения град са с цвят вермилион — естествено срещащ се пурпурночервен пигмент, приготвян от цинобър. Твърдеше се, че покриването на стените с „царския цвят“ е излязло по-скъпо, отколкото ако бяха използвали листа от чисто злато. На всеки ъгъл на огромния комплекс се извисяваха могъщи и изумително красиви стражеви кули, всяка от които се различаваше от другите. Около външните стени минаваше широк петдесет метра защитен ров, който можеше да се пресече единствено по четирите силно охранявани моста, водещи към комплекса — през Портата на духовната доблест на север, през прочутата Порта на меридиана на юг и през Цветните порти на изток и запад. В тези четири точки защитните стени се издигаха на височина почти двайсет метра и бяха също толкова дебели.

Забраненият град беше известен като Вътрешен град, защото се намираше в рамките на укрепения Имперски град, който пък беше в Татарския град, намиращ се зад могъщите стени на Пекин. Всички бяха единодушни, че Забраненият град е най-святото място на света — домът на Сина на небето, град на стени зад стени. Според думите на Конфуций „няма земя, която да не принадлежи на Небесния принц, нито народ, който да не му е поданик. И Забраненият град е центърът на вселената. Дворец с несравнима прелест; свят, създаден от най-великите майстори и мислители с цялата съчетана мъдрост на вселената“.

Петте основни цвята в китайската философия определят дизайна на Великото вътре. Мраморните тераси са бели, настилката на дворовете е черна, колоните и вратите са яркочервени, керемидите са жълти, а стените са във вермилион, цвета на Небесния принц. Разположението на правоъгълната крепост отразява човешкото тяло — на север е главата, на юг са краката, на изток и запад са ръцете. А по централната ос се намират гърдите, представени от шестте велики церемониални дворци и дворове, най-важният, от които е на мястото на сърцето — Дворецът на върховната хармония.

Повече от един милион работници и сто хиляди занаятчии са се трудили в продължение на четиринайсет години, за да създадат място, няма що равно на себе си. Забраненият град представлява свят на церемонии, контрол, хармония и сила. Изграден от камък, дърво, скъпоценни метали и хоросан, той е живо олицетворение на всичко велико и могъщо.

Но в този ден, докато слънцето се спускаше към западния хоризонт, атмосферата в този ефирен свят далеч не беше изпълнена с достойнство. Най-сетне от бойното поле бе дошла новината, че Сенге Ринчен и имперската армия са разбити при моста Осем ли. Реакцията беше пълна паника. Евнуси и наложници плачеха открито, повечето от малобройните войни, разположени тук, изглеждаха нервни и несигурни. Носеха се слухове, че членове на императорското семейство крадат всичко, до което могат да се доберат, и тайно изнасят богатствата в скривалища извън стените, в случай че нещата тръгнат към още по-лошо.