Грозните [bg]

— Сигурно. Но предполагам, че не всеки път съм яла по три пъти на ден, Крой. Както вече казах, още в началото ми писна от СпагБол.

— Оказва се, че изобщо не си яла много за толкова дълго пътуване.

Толи усилено пресмяташе наум, за да прецени каква би трябвало да е правилната бройка пакети суха храна. Припомни си какво й беше казала Шай първата вечер — че някои мъгляни са доста подозрителни към нея, опасявайки се да не е шпионин. Толи си мислеше, че вече са я приели за своя. Очевидно не беше така.

Пое дълбоко въздух и овладя гласа си, за да не издаде, че я е страх.

— Виж какво, Крой, нека ти издам една тайна.

— Каква?

— Най-вероятно съм тръгнала от града с повече храна, отколкото би ми трябвала за две седмици. Всъщност никога не съм броила пакетите.

— Но нали все казваше…

— Да, сигурно съм преувеличила малко, за да изглежда пътуването ми по-вълнуващо. Все едно е имало риск да остана без храна, преди рейнджърите да ме открият. Но ти си прав, винаги съм имала в изобилие какво да ям.

— Ясно. — Той вдигна очи към нея леко усмихнат. — И аз така си помислих. Историята ти за пътуването изглеждаше малко… прекалено интересна, за да е истинска.

— Но повечето от това, което разказах…

— Естествено. — Трионът изрева за последно и спря. — Сигурен съм, че по-голямата част от разказа ти е истина. Въпросът е колко голяма е тази част.

Толи срещна пронизващия му поглед, премисляйки усилено какво да каже. Това бяха само няколко пакета храна повече, което едва ли доказваше, че е шпионин. Просто трябваше да приеме със смях думите му. Но фактът, че той беше абсолютно прав, не й позволяваше да каже каквото и да е.

— Искаш ли да ме заместиш малко с триона — меко предложи той. — Разчистването тук е тежка работа.

Тъй като днес беше ден за разчистване и не трябваше да носят събрания метал по пладне, те бяха взели обеда със себе си: картофена супа и хляб със солени маслини в него. Толи се зарадва, когато видя, че Шай се отделя с храната си от останалите и тръгва към гъстия храсталак в края на гората. Тя я последва и се настани до приятелката си в пъстрата сянка на клоните.

— Трябва да говоря с теб, Шай.

Шай въздъхна тихо без да я поглежда и разкъса хляба си на парчета.

— Така и предполагах.

— О! Той и с теб ли говори?

Шай поклати глава.

— Не е нужно да казва каквото и да било.

Толи се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Искам да кажа, че всичко е повече от очевидно. Още откакто дойде тук. Трябваше да се досетя още тогава.

— Аз никога… — започна Толи, но гласът й изневери. — Какво намекваш, че Крой е прав, така ли?

Шай въздъхна.

— Казвам просто, че… — Тя замълча и се обърна към Толи. — Крой ли? Какво общо има пък Крой?

— Двамата с него разговаряхме преди обед, той забеляза новия ми пуловер и ме попита дали съм си намерила спален чувал. После изчисли, че ако съм пътувала дотук девет дни, са ми останали повече пакети СпагБол от очакваното.