Грозните [bg]

Толи се намръщи, когато трионът за пореден път попадна на твърдото стебло, пръскайки в лицето й остри дървени стърготини, а тихото му жужене се превърна в остър писък. Трябваха й доста усилия, докато отреже старото дърво. Оставаше още малко работа, докато разчисти просека до релсите.

— Добре върви. Почти успя, Толи.

Тя забеляза, че Крой стои на благоразумно разстояние от нея, готов да отскочи, ако тя изпусне триона. Сега вече й беше ясно защо Давид искаше да нареже тези дървета за подпалки. Щеше да е много по-лесно, отколкото да си проправят път през гъсталака от корени и клони, опитвайки се да овладеят вибротрионите, за да не излизат от границите на точно определената просека.

— Глупави дървета — помърмори Толи, стискайки зъби, докато забиваше отново острието в стеблото.

Върхът на триона най-накрая успя да се забие в дървото и зави пронизително, навлизайки все по-дълбоко в клона. Когато го отряза, за миг се оказа на свобода, преди да се забие с фучене и пронизителен писък в земята отдолу.

— Еха! — Толи отстъпи назад, вдигна предпазните очила и изключи триона.

Крой пристъпи напред и отмести отрязания клон от пътеката.

— Идеален хирургически разрез, докторе — каза той.

— Май започвам да се справям с тая работа — отговори Толи, отривайки чело.

Беше почти обед и слънцето немилостиво напичаше сечището. Тя смъкна пуловера си, почувствала едва сега, че утринният мраз отдавна си е отишъл.

— Беше прав, че тези дървета пазят сянка.

— Ти го казваш — отговори Крой. — Хубав пуловер, между другото.

Тя се усмихна. Заедно с ръкавиците това беше най-ценният й трофей.

— Благодаря.

— Колко ти струваше?

— Шест пакета СпагБол.

— Малко скъпичко, но пък е хубав. — Крой срещна погледа й. — Толи, помниш ли първия си ден, когато почти грабнах раницата ти? Нямах намерение да ти заграбвам нещата. Не и без да ти предложа нещо в замяна. Просто много се изненадах, когато ми каза, че мога да прибера всичко.

— Всичко е наред, не се безпокой — каза тя. Сега, когато работеше заедно с Крой, той й се виждаше доста приятно момче. Предпочиташе да е в екип с Давид или Шай, но днес те двамата работеха заедно. А и беше крайно време да опознае по-добре някой от останалите мъгляни.

— Надавам се, вече имаш и нов спален чувал.

— Аха, дванайсет пакета СпагБол.

— Сигурно вече не ти е останало с какво да пазаруваш. Тя кимна.

— Имам само осем.

— Не е зле. Бас ловя, че на път за насам не си осъзнавала как всеки ден изяждаш бъдещото си богатство.