![Грозните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/3/groznite-bg-download.jpg)
Грозните [bg]
- Автор: Вестерфельд Скотт
- Серия: Грозните #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-013-4
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Грозните [bg]». Краткое содержание книги:
— Обзалагам се, че сега Шай съжалява, задето ми е казала за Мъглата.
— Точно сега сигурно е така. И това вероятно ще продължи известно време — каза Давид. — Но няма да трае вечно.
— Но ти и тя, вие двамата…
— Тя и аз — въздъхна той. — Трябва да знаеш, че Шай доста бързо си променя мнението.
— Какво искаш да кажеш?
— Първият път, когато пожела да дойде в Мъглата, беше през пролетта. Тогава пристигнаха Крой и останалите.
— Каза ми за това. Тогава се е уплашила, нали?
Давид кимна.
— Очаквах така да стане. Искаше да избяга само защото и приятелите й заминават. Щеше да е съвсем сама, ако остане в града.
Толи си спомни за самотните дни след операцията на Перис.
— Да, това чувство ми е познато.
— Но тя така и не се появи онази нощ. Случвало се е и друг път. Затова бях много изненадан да я срещна в руините преди няколко седмици, при това решена да напусне града завинаги. На всичкото отгоре каза, че ще доведе и приятелката си, без изобщо да е говорила с теб за това. — Той поклати глава. — Едва не й казах да забрави всичко, да остане в града и да се превърне в красива.
Толи въздъхна дълбоко. Всичко би било много по-лесно, ако Давид беше постъпил точно така. Толи вече щеше да е красива и точно в този момент да се намира на върха на някоя от парти-кулите заедно с Перис, Шай и куп нови приятели. Но сега тази картина не предизвика у нея обичайния трепет; стори й се блудкава и скучна като песен, която си слушал много пъти.
Давид стисна ръката й.
— Радвам се, че не го направих.
Нещо накара Толи да каже:
— Аз също.
Тези думи стреснаха и нея самата, защото звучаха като истина. Тя погледна Давид отблизо, но чувството продължаваше да е същото. Даваше си сметка, че челото му е твърде високо и виждаше малкия белег, който разполовяваше веждата му. А и усмивката му наистина беше доста крива. Но нещо в главата й сякаш се преобърна и лицето му вече й се виждаше красиво. Топлината на неговото тяло гонеше есенния хлад и тя се приближи още повече.
— Шай положи големи усилия да забравим, че се е уплашила първия път и че ти е посочила пътя до тук въпреки обещанието — каза той. — Сега пък реши, че Мъглата е най-великото място на света. А аз съм най-добрият човек на земята, щом съм я довел тук.
— Тя наистина те харесва, Давид.
— Аз също я харесвам. Но тя просто не е…
— Какво?
— Не е сериозна. Не си ти.
Толи се извърна, главата й се замая. Знаеше, че ако сега не спази обещанието си, никога няма да го направи. Пръстите й посегнаха към медальона.
— Давид…
— Да, забелязах колието ти. След усмивката ти това беше второто нещо, което забелязах у теб.
— И знаеш, че някой ми го е дал.
— Предположих.
— И аз… Аз им казах за Мъглата.
Той кимна.
— И за това се досетих.
— И не си ми бесен?
Той сви рамене.
— Ти никога нищо не си ми обещавала. Аз дори не те познавах.
— Но ти все още…
Давид се взираше в очите й и лицето му отново сияеше. Толи извърна глава, опитвайки се да удави смущаващото красиво чувство в гледката на морето от бели плевели.
Давид тихо въздъхна.
— Оставила си много неща зад себе си, когато дойде тук — родителите, града, целия си живот. Но усещам, че вече започва да ти харесва в Мъглата. Ти много по-добре разбра какво правим тук, отколкото повечето бегълци.
— Харесва ми как се чувствам тук. Но може би… няма да остана.
Той се усмихна.
— Знам това. Виж, аз не те карам да прибързваш. Може този, който ти е дал сърцето, да дойде тук, а може и да не пристигне. Може пък ти да се върнеш при тях. Но дотогава би ли направила нещо за мен?
— Разбира се. Какво?
Той се изправи и й подаде ръка.
— Искам да те запозная с нашите.
Тайната
Спуснаха се по склона от противоположната страна, следвайки стръмна и тясна пътека. Давид я водеше бързо и уверено в тъмното, откривайки почти невидимата просека без ни най-малко колебание. Толи просто трябваше да го следва.
Целият ден беше поредица от сътресения, а сега като капак на всичко преживяно отиваше да се запознае с родителите на Давид. Това беше последното, което можеше да очаква, след като му показа медальона и призна, че е издала тайната за Мъглата. На всичко той реагираше по съвсем различен начин от всичките й познати досега. Причината за това може би беше, че е отраснал тук, далече от порядките на града. А може би просто… беше различен.