Оставих те да си отидеш [bg]

Часът беше около два, когато Рей си легна, и като че ли след няколко секунди алармата му звънна и отново го изпрати на работа. Сънят му беше неспокоен, не можеше да спре да мисли за Кейт. По време на сутрешния брифинг постоянно се опитваше да я изгони от главата си.

В десет часа се срещнаха в столовата. Рей се запита дали детективката беше прекарала нощта в размисли за него и веднага се смъмри за тази мисъл. Това беше нелепо и колкото по-скоро го оставеше настрана, толкова по-добре.

– Прекалено съм стар за тези среднощни приключения – каза той, докато стояха на опашката, за да си вземат закуската специалитет на Мойра, всеобщо позната като менгемето, благодарение на ефекта ѝ върху кръвоносните съдове. Надяваше се Кейт да го опровергае, но бързо се почувства глупаво заради тази мисъл.

– Благодарна съм, че не съм патрул – отвърна жената. – Помниш ли как се чувствахме в три сутринта?

– Господи, как мога да забравя? Бориш се да останеш буден и отчаяно се молиш за някоя гонка, за да си вдигнеш адреналина. Сега не мога да правя подобни неща.

Отнесоха чиниите си с бекон, наденичка, яйце, черен пудинг и пържени филийки на една свободна маса, където Кейт преглеждаше брой на "Бристъл Поуст", докато се хранеше.

– Все същите чудесни новини – каза жената. – Изборите за съветник, училищните празненства, оплакванията за кучешки лайна. – Сгъна вестника и го остави на една страна, фотографията на Джейкъб ги гледаше от първа страница.

– Успя ли да измъкнеш нещо повече от Грей тази сутрин? – попита Рей.

– Повтори същите неща от вчера – отвърна Кейт, – така че поне не си противоречи. Но не отговаря на въпроси от рода на къде е колата ѝ или защо не е спряла.

– Е, за щастие работата ни е да разберем какво се е случило, а не защо се е случило – напомни ѝ инспекторът. – Разполагаме с достатъчно, за да я обвиним. Прати я на КПС[20] и виж дали днес ще вземат решение.

Кейт се беше замислила нещо.

– Какво има?

– Когато вчера каза, че нещо не е както трябва... – жената млъкна.

– Да? – прикани я да продължи Рей.

– Имам същото чувство. – Кейт отпи глътка от чая си и остави чашата внимателно на масата. Вторачи се в нея, все едно там бяха скрити отговорите на въпросите ѝ.