Парижката квартира [bg]

— Къде работи сега Адриано? — попита драматургът, опитвайки се да поправи грешката си.

Полицайката бързо се прекръсти.

— Никъде, за съжаление. Той е мъртъв.

Ново споглеждане между Маделин и Гаспар. Въздишка. Недоверие. Объркване.

— Кога е починал?

— Преди по-малко от две години. Спомням си датата, защото беше празникът на Свети Валентин.

Лусия погледна часовника си и пусна две монети от четвърт долар в машината за напитки, за да си вземе чай.

— Да ви предложа нещо?

Младата полицайка беше не само изящна, но и много мила. Маделин помоли за кафе.

— Смъртта на Адриано беше истински шок — каза тя, като подаде чашката с кафе на бившата си колежка. — Тук всички много го ценяха. Имаше образцова кариера, която министерството обича да дава за пример.

— Какво ще рече това? — попита Гаспар.

Тя духна чая си.

— Да кажем, че е постигнал голямо личностно израстване. В детството си Адриано е преминал през много приемни семейства. Дори известно време се е движил с престъпни банди, преди да се осъзнае и да постъпи в полицията.

— При изпълнение на служебните си задължения ли загина? — попита Маделин.

— Всъщност не. Беше намушкан с нож точно до дома си, опитвайки се да разтърве двама побойници пред магазин за алкохолни напитки.

— Къде живееше той?

Тя посочи към вратата.

— Недалеч оттук, на Билбъри Стрийт.

— Заловиха ли убиеца му?

— Не, и това ядоса всички в службата. Фактът, че убиецът, заклал полицай, все още е на свобода, ни обезсърчава.

— Откриха ли поне кой е извършителят?

— Не, доколкото знам! Това наистина е драма, която хвърли петно върху участъка. Особено в нашия квартал! Самият Братън беше бесен. Това убийство е пълен анахронизъм, защото днес тази част на Харлем е много безопасна.

Лусия изпи остатъка от чая си на екс, като руснак — водката си.

— Трябва да се връщам на работа. Съжалявам, че ви съобщих такава тъжна новина. — Тя хвърли чашката си в кошчето, после добави: — Дори не ви попитах защо искахте да се видите с Адриано.

— Във връзка с един стар случай — отговори Маделин. — Отвличането и убийството на сина на художника Шон Лоренц говори ли ви нещо?

— Смътно, но мисля, че не беше в нашия район.

— Адриано Сотомайор е бил приятел на Лоренц. Той никога ли не ви е говорил за този случай? — попита Гаспар.

— Не, но тъй като ние работехме в различни отдели, не е много изненадващо.

Лусия се обърна към Маделин и добави:

— Както знаете, често с отвличанията на деца се занимава ФБР.