Парижката квартира [bg]

— Значи според вас Беатрис се е задоволила само с тази ужасна инсценировка — да намушка една кукла пред очите на клетата майка?

— Да, нейното оръжие е била жестокостта.

— Това е абсурдно. Пенелопе е щяла да различи сина си от една кукла.

— Не е задължително. Не забравяйте, че тя е понесла страшен побой. Била е със смазано лице, счупени ребра и нос, перфориран гръден кош. Очите й са били пълни с кръв и сълзи. Как би могла да вижда ясно при това положение? Как би могла да има ясни възприятия, след като е била вързана в продължение на часове и металните шипове на телта са пробивали кожата й? Как би могла да разпознае някого, когато е била подгизнала в собствената си урина и кръв и е била омазана с изпражненията си? И нещо по-лошо, след като е била принудена да отреже пръста на детето си!

Маделин се престори, че приема възражението му.

— Да допуснем за десет секунди, че разсъдъкът на Пенелопе е бил помрачен, че тя е приела за реалност най-големия си страх и е повярвала в тази зловеща постановка. Защо детето не е било намерено в скривалището на чилийката, когато полицията е нахлула там? И преди всичко, защо плюшеното куче, изцапано с кръвта на момчето, е било открито на брега на Нютаун Крийк?

— Обяснението за кръвта е лесно. Напомням ви, че му е било отрязано пръстчето. За останалото…

Гаспар се върна към статията, в която се споменаваха полицейските доклади.

— Ако вярваме на написаното, камерата за наблюдение е заснела Муньос на гара „Харлем — 125-а улица“ в 15:26 часа, точно преди тя да се хвърли под колелата на пристигащия влак. Между 12:30 часа, когато Пенелопе за последен път е видяла сина си жив, и 15:26 часа Муньос е можела да направи с детето, каквото си поиска — да го затвори някъде другаде, да го даде на някого. И именно това трябва да открием.

Маделин мълчаливо се вгледа в Кутанс. Драматургът я изтощаваше със своите екстравагантни теории. Тя разтърка очи и забоде с вилицата си един крокет с шунка.

Без да се обезкуражава, Гаспар продължи да излага своите аргументи:

— Вие не сте единственият полицай, с когото Лоренц е искал да се срещне. Малко преди това Шон е открил стария си приятел Адриано Сотомайор.

Той разлисти страниците на тетрадката си, докато не намери снимката на латиноамериканеца в униформа на Нюйоркското полицейско управление, която бе изрязал от „Изкуството в Америка“ и бе залепил до една фотография от младостта на третия член на „Майсторите“.

Раздразнена, младата жена подхвърли насмешливо:

— Какво си въобразявате? Мислите, че така се води полицейско разследване? Човек си чете спокойно вестници, изрязва материали и си прави колажи? Вашата тетрадка прилича на дневник на средношколка!

Без да се засяга, Кутанс се хвана за думите й:

— Вярно е, че не съм полицай и несъмнено не знам как се води разследване. Точно затова искам да ми помогнете.