Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
Клапър ми се обади около два сутринта, когато все още бях буден, така че този път не мърморих.
— По дяволите, Дръмънд, какво става при теб? — започна той.
Звучеше искрено разярен — още една причина да не мърморя.
— Нещата вървят добре — отговорих. — Някакъв тип от АНС идва днес и каза, че сме извадили късмет. Благодаря за помощта.
— Не говоря за това. Току-що разговарях по телефона с генерал Мърфи. Твърди, че притискаш офицерите му и него самия. Че се държиш непрофесионално.
— На мен нищо подобно не ми е казвал.
— Изпрати ми по факса един дълъг списък с официални жалби. Неуважително отношение към по-висши офицери. Заплашване на висши офицери със съдебно преследване. Възпрепятстване на висш офицер да приложи правото си да използва адвокат. Тормоз и заплашване на свидетели. И не на последно място проникване със сила в оперативния щаб и създаване на пречки по време на текуща бойна операция, с което си застрашил живота на войниците, участващи в нея.
— Вижте, сър, това са глу…
— Добавил е и свидетелски показания — прекъсна ме той. — Да видим, значи има едно от полковник Смодърс и адвоката му капитан Смит. Както и едно от майор Уилямс и от някакъв полковник Битърс. Да продължавам ли?
— Не, сър, мога да обяс…
— А, да не пропускаме и това. Оплакване от военния свещеник. Твърди, че си се опитат да го притиснеш да наруши тайната на изповедта.
— Разговарях с него, но…
— Така че ще те попитам отново: какво става при теб, по дяволите?
Най-сетне ми беше дал възможност да се защитя, но в момента бях твърде зает с опитите да си поема въздух. Все едно бях скочил в басейн, пълен с ледени блокове, и слабините ми вече бяха преминали през гръдния кош на път за гърлото. Изведнъж ми хрумна, че всичките ми действия тук бяха обезсмислени от самото начало. Бях попаднал в капан — буквално от мига, в който бях стъпил на бетона на летището в Тузла. Навсякъде, на всеки един разпит, някой ме беше следил. Или дори беше стоял до мен. Бях подценил противника.
Златното правило в армията гласи, че по-високият чин винаги има право. Може и да не е честно, но цялата проклета система би се сринала, ако това правило не се спазваше и защитаваше.
Да не говорим за златното правило на юриспруденцията, според което страната с по-сигурни и многобройни доказателства печели делото. Мърфи си беше направил труда да фалшифицира показания и да събира свидетели, докато аз разполагах само с честната си дума на адвокат и офицер. Дотолкова, доколкото някой изобщо ми вярваше.
— Сигурен съм, че ще мога да обясня всичко това, когато разполагаме с достатъчно време — отвърнах много вяло.
— Точно така. Когато всичко приключи, ще има официално разследване на твоето поведение. Надявам се, няма нужда да ти напомням, че Чък Мърфи сигурно е най-уважаваният офицер във въоръжените сили. Завършил е пръв в своя випуск в „Уест Пойнт“. Бил е най-добрият защитник по американски футбол, награден с „Хайсман“. Удостоен със стипендията „Роудс“. Герой от войната. Верността му към родината е неопетнена и никога не е подлагана на съмнение.
От това очевидно следваше, че за моята собствена репутация и лоялност не можеше да се твърди същото.
— Наясно съм с това, но… — заекнах.
— И още нещо, по дяволите! Единствената проклета причина да изберем адвокат да оглави разследването беше, че ни трябваше човек с достатъчно опит, за да се справи с юридическото минно поле, което представлява случаят. Знаеш ли какво означава „плод от отровно дърво“?
— Естествено. Юридическа доктрина, според която ако при разкриването на едно доказателство са използвани неправилни средства, не само това доказателство, но и целият процес, който следва от него, е невалиден.
Той почти изкрещя:
— Ако препоръчаш военен съд в този момент, цялата защита ще си вземе отпуска, за да го отпразнува! Ти наистина се издъни!
— Вижте, сър, аз…
— И още нещо. Преди няколко минути идва шефът на военните следователи. Поиска военното ти досие. В момента те проверява. Защо, по дяволите? Да не би да имаш някаква връзка с убийството на Бърковиц?
— Не ми е известно, господин генерал. Както вече докладвах, Бърковиц идва при мен в деня, в който го убиха. Оттогава на два пъти ме посетиха двама военни следователи. Притеснявали ги някакви любопитни бележки в дневника на Бърковиц.
— Любопитни? Какво означава „любопитни“, по дяволите?
— И аз това ги попитах, но те твърдят, че информацията е секретна.
Настъпи дълга напрегната пауза, после той заяви: