Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
— Ще ти изпратя Моли.
— Не. Нали преди малко им каза, че днес нямат повече задължения. Сама ще се справя. — Обърна се към Джейми и видя нервно пулсиращата вена на шията му. Едва не избухна в сълзи. Искаше й се да се хвърли в обятията му и да остане там завинаги. Никога не беше й изглеждал толкова красив. Бялата риза образуваше прекрасен контраст със загорялото от слънцето лице, късият до коленете панталон от кралскосин сатен подчертаваше тесните бедра, а широките плещи изпъкваха под черния жакет.
— Давам ти пет минути, милейди — промърмори Джейми и напусна спалнята.
Жаси не успя да се справи за пет минути, но след десет беше вече готова. Когато слезе в салона, Елизабет седеше с Джейми край камината и с интерес се вслушваше в разказите му. Когато се появи Жаси, съпругът й се изправи и учтиво я поздрави.
— Джейми тъкмо ми описваше една красива река, която тече тук наблизо — заговори Елизабет. — Там индианките плували голи, а много бели жени следвали примера им, защото водата била ясносиня и кристално чиста.
— По този начин индианките се опитват да си уловят съпрузи — обясни Джейми и Елизабет избухна в смях.
— Така ли? Значи искат да замаят мъжете с голотата си? Май няма особено резки граници между този народ и нас.
— Така е — потвърди Джейми и изгледа Елизабет с нежно възхищение.
Леонор и Робърт скоро се присъединиха към тях и Джейми поръча на Ейми да сервира напитки преди вечерята. Икономката наля в чашите френско вино, донесено с товара на „Сладкия рай“. Когато заеха местата си на масата, Леонор се извини за закъснението и влюбено изгледа мъжа си.
— Беше толкова прекрасно… — Внезапно усети какво говори и цялата почервеня. — Беше прекрасно най-после да усетим твърда земя под краката си.
Всички освен Жаси избухнаха в смях и Леонор невинно попита:
— Ти не се ли наслади на това, Жаси?
Жаси сведе очи към чинията си. Намекът беше повече от ясен. Всички предполагаха, че Джейми гори от нетърпение отново да спи с жена си след дългата раздяла. Естествено тя нямаше да разкрие пред никого, че мъжът й вече не я желае. Усети върху себе си погледа му, но не пожела да го срещне.
— Да, пътуването беше много уморително.
— Милейди? — Джонатан беше застанал зад нея, облечен в тържествената ливрея на Камерън, и повдигаше капака на грамадна сребърна купа. — Сърнешко рагу, милейди.
— Изглежда прекрасно, благодаря ви, Джонатан. Моля, обслужете първо лейди Максуел.
Джонатан сервира парчетата месо в чиниите на гостите, а Ейми внесе картофено пюре и зелен фасул. Момичетата сервираха хляб и дива пуйка. Ястията бяха наистина изискани и новодошлите никога не биха помислили, че преди години тук е царял глад. Сър Уилям Тибалт се яви малко преди края на вечерята и изтъкна като причина за закъснението си новината, че едно от дечицата на заселниците се изгубило в гората.
Джейми смръщи чело.
— Защо не ме повикахте веднага?
— Жена ти пристигна само преди няколко часа Нали трябваше да се видите след дългата раздяла…
— Познавам горите по-добре от вас. За в бъдеще ме уведомявайте веднага щом се случи нещо подобно.
Намериха момиченцето живо и здраво. Робърт се обърна към Джейми:
— Ти май носиш големи отговорности в тази колония.
— Точно така. Има много работа. Трябва да сечем горите, да обработваме нивите, да строим необходимите къщи. В пристанището ни рядко влизат кораби и ако искаме колонията да процъфтява, трябва да работим упорито за оцеляването си. Мога да купя всичко, но когато буря настигне кораба ми и го потопи, парите, вложени в товара, отиват по дяволите. Тук всички работят. Аз ходя с мъжете на лов, сека дървета и какво ли още не. Смятам, че работата ще ти се отрази добре, Робърт.
— Ще видим — усмихна се в отговор Робърт и погледна към Жаси. — За теб също ще има достойни задачи в тази страна, мила. На борда на „Сладкия рай“ се държа като същински ангел.
— Така е — потвърди веднага Леонор. — По цели нощи се грижеше за болните. Цяло чудо, че не се зарази.
— Моля те, Леонор… — понечи да възрази Жаси, но сестра й я прекъсна:
— За в бъдеще бъди по-предпазлива и не се занимавай с всякаква паплач. Можеш да ни донесеш някоя инфекция.
— Жената, която почина от кръвоизлив, не беше болна — отговори тихо Жаси. — Роди детето си и умря. — Най-после срещна погледа на Джейми и й се стори, че в очите му вече няма презрение.
В този миг Джонатан пристъпи зад господаря си, покашля се и когато Джейми обърна очи към него, дискретно пошепна нещо на ухото му.
Джейми кимна и се изправи.