Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
После смутено скри лице на гърдите му и се опита да забрави сладострастните си усещания и всички ония неприлични неща, които беше извършила. Джейми мълчеше, ала не я изпускаше от ръцете си. Брадичката му опираше в челото й.
Огънят в камината изгасваше. В стаята стана студено. Най-сетне Джейми се отдели от тялото на жена си и зави и двамата с дебелата завивка. После нежно я притисна до себе си.
— Няма да умреш. Не се страхувай. Ще бъда до теб, когато родиш сина ми.
— Аз…
— Какво?
— Искам да си ида у дома.
Жаси почувства как тялото му се скова.
— Твоят дом е тук.
— Няма ли да ме пуснеш да си отида?
— Не.
Жаси потръпна с цялото си тяло, без да знае дали отговорът я радва или натъжава. Джейми преплете пръсти в нейните.
— Ти си моя жена, в добри и в лоши дни, затова няма да ти позволя да ми избягаш.
— Обаче намекна, че съм спала с Робърт.
— Никога не би го направила.
— Защо не?
— Защото знаеш, че ще го убия.
Жаси конвулсивно преглътна и си пожела да беше казал, че неговата съпруга никога няма да опетни честта на съпруга и сестра си. Ала Джейми не оценяваше благородните мотиви на действията й.
— А индианката? — попита тихо тя.
— Хопи е моя преводачка, нищо повече.
— Заклеваш ли се?
— Не съм свикнал да се съмняват в думите ми, но този път ще направя изключение. Заклевам се, че Хопи не е нищо повече от моя преводачка. Смятаме, че произхожда от някоя бяла заложница от селището Роаноук, което беше разрушено. Уверявам те, че не съм я докоснал. Достатъчно ли е?
— Да — промърмори доволно Жаси и колебливо прибави: — Благодаря…
— Направих го с удоволствие. И още нещо, милейди…
— Да?
— Аз съм този, който ще те обучи да стреляш с мускет. Не е нужно да молиш друг мъж.
— Не, милорд.
— В никакъв случай.
— В никакъв случай — потвърди тя и се притисна до съпруга си. Страховете й се бяха изпарили без остатък. Очите й се затвориха и само след минута вече спеше дълбок, непробуден сън.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Събуди я нахално потупване по голото дупе. Скочи възмутено и видя, че съпругът й е вече облечен. Жаравата в камината беше угаснала и стаята беше леденостудена. Въпреки това Джейми безмилостно издърпа завивката от леглото.
— Ставай, имаме много работа.
Денят едва беше настъпил. Тънка розова ивица проникваше през капаците на прозореца. Жаси сърдито изгледа мъжа си, грабна завивката и моментално се уви в нея. Много отдавна не бяха я вдигали толкова рано — още от времето, когато търкаше подовете в странноприемницата на мастър Джон.
— Ставай! — Джейми отново издърпа завивката.
Жаси сърдито изкрещя, седна в леглото и той засмяно я прегърна.
Мъжете са направо невъзможни, помисли си уморено тя. Не стига, че му се покорих изцяло, изпълних всичките му желания, а той продължава да се държи като отвратителен тиран.
— Толкова ми е студено, Джейми! — проплака тя.
— Облечи се бързо и ще се почувстваш по-добре. Намери нещо по-топло. Очевидно тази есен трябва да се съобразяваме с ранното настъпване на студа.
— Страхотно! — Жаси се освободи от ръцете му, отпусна се на леглото и се пъхна под завивката. Джейми ухилено полегна до нея.
— Ако не успея да те измъкна от леглото, ще трябва да дойда при теб.
Жаси тежко въздъхна, стана от другата страна на леглото и уви завивката около голото си тяло. Джейми остана облегнат на лакът, продължавайки да я наблюдава. Едва сега Жаси забеляза, че мъжът й е напълно облечен и носи дори ботуши.
— Нима вече си излизал?
— Точно така, мадам. Рано сутрин е най-добре да се ходи на лов. Тогава обитателите на гората още не са се събудили.
— Трябваше да ме оставиш да поспя…
— Не, мила, не мога. Макар че с удоволствие бих удължил почивката ти — като награда за прекрасната нощ.
Жаси почервеня и прехапа долната си устна. Разкаяно си пожела да не беше показала толкова явно страстта си. Джейми сигурно щеше отново да започне с проклетите си намеци за произхода й.
— Добре, щом тук се става в толкова ранен час…
— Денят в Америка започва много рано. През есента фермерите излизат на полето още на разсъмване, защото се свечерява рано. Закусваме по тъмно и… О, по дяволите! — Той скочи от леглото, изтича при Жаси и я стисна в обятията си. — Да върви по дяволите дневната програма, аз просто трябва да те целуна!
Жаси с готовност разтвори устни насреща му и леко простена, когато почувства милувката му. После обаче енергично го отблъсна.