Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
— Наистина ли ме обичаш?
— О, да, Джейми. Не ме отпращай, моля те!
— Никога не съм го искал. Само бях решил да изпълня желанието ти и да те освободя. — После настойчиво заговори: — Не съм се оженил за теб, само за да имам силна жена, която да издържи несгодите на живота в тези диви земи, а защото веднага почувствах неукротимия ти дух, защото видях страстта в очите ти, силата на душата ти. А откакто събудих тази дремеща страст, обаянието ти все повече ме завладяваше. Обичам те, мила, толкова отдавна те обичам…
— Много добре успя да го скриеш — произнесе ядосано Жаси и Джейми весело се засмя.
— Ами да. Ти се топеше от любов към Робърт Максуел, а аз си имам гордост.
— Странно, аз пък не знаех, че умирам от любов — пошегува се Жаси, но веднага стана сериозна. — През цялото време съм се лъгала. Ти плати ковчега на майка ми, нали? — Джейми премълча и по лицето й се изписа усмивка. Никога нямаше да спомене пред него колко страхливо се беше държал Робърт при нападението на индианците. Пък и сега това не беше важно. Само едно имаше значение. — А отдавна вече не обичам Робърт.
— Как така?
— Ти завладя сърцето ми с щурм и там не остана местенце за него. Веднъж каза, че никога няма да мога да те забравя. И беше прав. Когато ми обърна гръб, щях да умра от мъка.
Джейми простена и зарови лице във врата й.
— А аз си мислех, че се отвращаваш от мен. Не исках да те принуждавам да ми се отдаваш.
— Джейми! Нима все още не разбираш, че се топя като сняг на слънце, когато ме докосваш?
— И двамата сме горди и своенравни, и това едва не ни струваше съвместното бъдеще. Знам, че мога да събудя страстта в тялото ти. Ала исках любовта ти.
— Имаш я — завинаги.
Клоните на боровете шумяха над главите им, разлюлявани от лекия бриз. Двамата отново се целунаха, а когато телата им се сляха, се почувстваха близки като никога досега. Любовните клетви на Жаси доведоха Джейми до непознати върхове на насладата, а горещият му шепот до ушите й непрекъснато засилваше екстаза й.
По-късно лежаха щастливи в притихналата тъмна гора и нощният въздух охлаждаше разгорещената кожа. След малко се облякоха и яхнаха коня. Предстоеше им дълъг път, но времето им се стори кратко, защото разговорите за миналото и бъдещето не преставаха.
Най-после видяха пред себе си Карлайл Хъндрид. Постът ги забеляза още отдалеч и въпреки късния час събуди селището.
Хората се втурнаха насреща им, махайки въодушевено с ръце. Жаси щастливо се облегна на гърдите на мъжа си.
— Вече сме у дома, Джейми.
— Нашият дом вече не съществува.
— Ала основите му са непокътнати — възрази усмихнато тя. — Върху тях ще изградим новия си дом.
— Имаш право, любима. — Джейми преплете пръсти в нейните. И двамата знаеха, че основите не се състоят от тухли, а са вкоренени дълбоко в сърцата им.
Джейми пришпори Уиндуокър и двамата продължиха пътя си. Очакваха ги домът и малкият им син — и златното утро.