Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
Белите останаха два дни в дома на вожда. Отец Стивън усърдно описваше на индианците живота и страданията на Христос, а те му се отплащаха с разкази за своите богове Океус и Ахоне. Вождът и Джейми дълго разговаряха за Покахонтас. Джейми спомена, че Джон Ролф е отново във Вирджиния и е създал приличен и заможен дом на сина за принцесата. А Опеханканеф описа погребението на Поухатан, при което опечалените носели великолепни корони от пера и били изрисувани в цветовете на войната.
На сбогуване Джейми подари на вожда торбичка пъстри стъклени перли, два ножа с дръжки от слонова кост и синя ленена риза с втъкани златни конци. Вождът видимо се зарадва на щедрите подаръци и настоя Джейми да приеме многобройни чували, пълни със сушени плодове и жито.
Като цяло срещата мина много успешно. Английският лорд и Опеханканеф се бяха заклели да останат приятели. Джейми беше сигурен, че вождът изпитва уважение към него. Само нещо в хитрия му поглед не преставаше да го смущава.
Обратният път беше по-дълъг, защото разстоянието между Джеймстаун и Карлайл Хъндрид трябваше да бъде преминато на кон, а не с кораба, който междувременно беше поел обратния път към Англия. Когато най-сетне излязоха от гората, Джейми смаяно забеляза, че в пристанището му е хвърлил котва кораб — и това беше „Сладкият рай“! Беше едва пети октомври и той го очакваше най-рано след две седмици. Препусна в галоп през обработените поля. Устата му пресъхна, сърцето му силно заби. Най-после щеше отново да види жена си…
За щастие беше облечен елегантно, с копринена риза, кожен жакет, панталони до коленете и обичайните високи ботуши. Индианците познаваха английската мода и ценяха старанието на белите да се обличат добре в тяхна чест. Беше дори гладко обръснат, защото Хопи го беше освободила от наболата брада по метода на поухатан с островърха мида. Беше и достатъчно чист, защото всеки ден се беше къпал в реката. Въпреки това му стана неприятно, защото беше планирал съвсем друга среща. Искаше му се предварително да се увери, че в къщата цари пълен ред. Освен това имаше нужда от още малко време за размисъл — а и за мечти. Образът на Жаси не преставаше да го преследва. Виждаше я винаги такава, каквато я беше оставил — изтощена, с разбъркани коси, невероятно красива. И безпомощна.
Сър Уилям беше застанал на кея и поздравяваше лейди Камерън. Първите пътници вече слизаха от борда и Джейми веднага видя жена си. Нищо не можеше да затъмни златния блясък на косите й. Беше облечена в светлосива рокля и тъмна кадифена наметка. Беше видяла очакващия ги Уилям, но не и ездача, който препускаше към кея.
Жаси се усмихна любезно на Уилям, ала когато видя палисадата с оръдията и скромните, измазани с глина къщи, стъписано смръщи чело.
— Джейми! — Елизабет беше тази, която се провикна толкова радостно. Лордът дръпна юздите и скочи от седлото. Уилям ухилено се извърна.
В този миг всички наоколо престанаха да съществуват за него. След продължилата месеци раздяла жена му най-после беше дошла при него. Ала тя не се усмихваше, в очите й нямаше блясък. Беше толкова тънка и бледа, че Джейми се уплаши да не се е разболяла. Кожата й беше почти прозрачна, струваше му се по-красива от всякога, като кристална богиня. Как му се искаше да я сграбчи и да я разтърси, за да я свали от пиедестала й, да изкрещи с все сила, че трябва най-после да престане да го мрази. Още по-силно копнееше Жаси да падне в обятията му и да пролее сълзи на радост. Но не стана нито едното, нито другото.
— Добре дошла в Карлайл Хъндрид, милейди. — Джейми се приведе да я целуне, но Жаси бързо извърна глава и устните му едва докоснаха бузата й.
— Джейми! — Хладният му поглед си остана втренчен в Жаси, докато Леонор пристъпи към него и го прегърна.
— Елизабет… — Джейми отговори на сърдечната й целувка, после поздрави Робърт и усмихнато изслуша шеговитите укори на Леонор, че не е присъствал на сватбата й.
Запозна новодошлите с Уилям, после отиде при капитан Хорнби и го поздрави, че толкова бързо е прекосил океана.
— Вятърът беше благоприятен — обясни старецът.
— Но пътуването беше ужасно — прошепна Жаси. В очите й се четеше дълбока болка.
Джейми посегна към ръката й.
— Ти ще яздиш с мен, Жаси, а останалите ще ни последват в каретата. Така ще стигнем първи в нашата къща и ще можеш да ги поздравиш като домакиня.
— Не… — възпротиви се Жаси, ала Джейми не пожела да изслуша обясненията й. Беше забравил намерението си да бъде нежен и мек. Тя не можеше да върви в крак с него и той я вдигна на ръце. Потънал в мрачно мълчание, я понесе към коня си, вдигна я на седлото и скочи зад нея.