Обичай само веднъж
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай само веднъж». Краткое содержание книги:
Фактът, че осъзна нещата, изобщо не му помогна. Реджина щеше да страни от неговите опити за близост. А той щеше да се прави на пълен глупак, за да подмами собствената си съпруга, така ли? Ако можеха да спят в една спалня, близостта можеше да им помогне. В края на краищата тя беше страстна жена. Но къщата, от която току-що бяха тръгнали, и тази, в която отиваха, бяха толкова големи, че не бе нужно да споделят една спалня.
Имаше само един начин да спи в една стая с нея — при необходимост, което не беше много вероятно… или беше? Да, за Бога! Имаше един начин, а той едва не бе изпуснал възможността, тъй като вече бяха изминали повече от половината път до Силвърли! Никълъс обмисли идеята си и заключи, че тя може и да се осъществи.
Без да анализира повече плана си, което можеше само да изясни известни пропуски, той извика на кочияша да спре в следващата странноприемница.
— Да не би нещо да не е наред? — попита Елинър.
— Няма нищо, лельо Ели. Просто осъзнах, че предпочитам топла вечеря вместо студената храна, която можем да очакваме в Силвърли, когато пристигнем в този късен час.
— Но все още не е станало късно. Не сме ли почти пристигнали? — недоумяваше Реджи.
— Не съвсем, любима. Освен това аз умирам от глад. Не мога повече да чакам.
В странноприемницата, в която пристигнаха след малко, Никълъс бе известен. Той познаваше собственика достатъчно добре, за да му каже, какво точно иска. А сега, помисли си Никълъс, де да можеше късметът да ме съпътства през остатъка от нощта…
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Реджи се кикотеше, докато си проправяше път към леглото. Мег си беше тръгнала, след като я нахока хубаво, докато й помагаше да се съблече. Прислужницата смяташе, че Реджи е пияна. Е, тя разбира се, не беше. Елинър обаче се беше напила. Беше смешно, тъй като Реджи се почувства длъжна да й помогне да се качи в стаята си, където и нейната прислужница също й се накара. Колко нахални бяха станали прислужниците напоследък!
Елинър беше изпила само… колко? — половин дузина чаши от това чудесно вино, което собственикът пазеше само за тях. Така бе казал на Никълъс. Реджи изпи същото количество и се чувстваше чудесно, но в никакъв случай не беше пияна. Просто можеше да носи повече от Елинър.
Тя се пльосна на леглото, олюля се, сетне се изправи. Това не беше просторната й стая в Силвърли, но щеше да свърши работа за една нощ. Посред вечерята Никълъс им поиска извинение, че не съобразил в бързината, тъй като не бил свикнал да пътува с толкова голям антураж. Осъзнал колко е необмислено да пристигнат без предупреждение толкова късно в Силвърли, тъй като всички прислужници ще трябва да стават от леглата си, за да подготвят стаите, да обслужат конете, да разтоварят багажа и прочие. Бил решил, че могат да пристигнат сутринта и затова запазил за тях стаи в странноприемницата.
Вечерята беше приятна и продължителна, а Никълъс се постара да компенсира неудобството, което беше причинил на всички. Той всъщност се държа доста очарователно и накара леля си да се смее на анекдотите му. Много скоро Реджи откри, че също се смее заедно с тях. Тя се надяваше, че Tеc, Мег и останалите прислужници също се забавляват.
Реджи се прозина и се протегна, за да загаси лампата на нощното шкафче. Ръката й не я уцели и тя се ухили. Преди да успее да опита втори път, вратата се отвори и в стаята влезе Никълъс.
Реджи невероятно се слиса, когато го видя на вратата. Той не се извини за грешката си. Беше ли грешка? Защо беше влязъл в нейната стая?
— Искаше ли нещо, Никълъс?
Той се усмихна. С един поглед разбра, че са донесли един от сандъците й, но че нищо от неговия багаж не е било разтоварено от каретата. Харис бе протестирал, особено когато разбра, че ще спи в конюшнята заедно с кочияшите, за да се придаде автентичност на историята, че странноприемницата е прекалено пълна, за да се настанят всички те удобно.
Реджи се намръщи, когато Никълъс започна да съблича палтото си.
— Какво… какво правиш?
— Приготвям се да си лягам — рече небрежно той.
— Но…
— Не ти ли казах? — Той се намръщи. — Сигурен съм, че ти споменах.
Реджи изглеждаше объркана.
— Какво си ми споменал?
— Ами че тук има само три стаи. В едната са леля ми и нейната прислужница. Твоята прислужница и дойката са в другата, като Томас е поставен на отделно легло. И остава само тази стая.
Никълъс седна от другата страна на леглото и свали ботушите си. Реджи беше разширила очи и гледаше втренчено широките му плещи.