Обичай само веднъж
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай само веднъж». Краткое содержание книги:
Той се приближи, докато застана точно пред стола й.
— В четвъртия месец обикновено знаят и всички наоколо — тихо каза той. — Поради простата причина, че талията се разширява. При теб това го нямаше, любов моя.
Очите на Реджи срещнаха неговите и се разшириха от това, което прочетоха.
— Ти мислиш, че не е от теб? — прошепна тя недоумяваща. — Нищо чудно, че почти не го погледна! — Тя стана, а той отстъпи назад, за да я пусне да мине. — О, това е страхотно! Дори не ми е минавало през ума!
Въпреки всичко обаче Реджи виждаше хумора в това и при други обстоятелства щеше да се разсмее. Какво идеално отмъщение за отношението му към нея — да го посрещне с детето на друг мъж при завръщането му. Но Реджи не бе в състояние да се засмее. Беше изживяла шока отново да го види и още по-гадния потрес от грозното му заключение.
Никълъс я докосна по рамото и я завъртя, за да бъде с лице към него.
— Тази престорена изненада най-доброто представление ли е, на което си способна, мадам? Имала си достатъчно време, за да измислиш някакво извинение, за да ми обясниш защо сватбената ти рокля така добре прилягаше на тънката ти талия в деня, когато се ожених за теб. Много съм любопитен да чуя какво си съчинила.
Циганската извивка на очите й пролича още по-ясно, те се стесниха до две гневни цепки, но гласът й остана спокоен.
— Така ли? Имам си очевидното извинение на силно пристегнатия корсет. Ще ми повярваш ли? Не! И правилно, защото никога не си пристягам корсетите.
— Значи признаваш — озъби се той.
— Какво да признавам, Никълъс? Казвам ти, че прекарах една твърде необичайна бременност. Беше толкова необичайна всъщност, че после започнах да се притеснявам да не би нещо да не е наред с бебето, когато бях в седмия месец и срещнах една жена в петия, която беше два пъти по-наедряла от мен. — Тя пое дълбоко дъх. — Вуйчо Джейсън ме увери, че баба ми била същата. Хората изобщо не разбирали, че е бременна, докато не се родят бебетата. Каза ми, че той и братята му се родили малки като Томас, а виж какви са станали сега. И беше прав. Томас расте с дни, идеално оформен е и е напълно нормален. И вероятно един ден ще стане едър като баща си. — Тя свърши, останала без дъх и все още разярена, но малко облекчена. Беше му казала всичко. Дали вярваше или не си беше негова работа.
— Това беше хубава, оригинална история, любов моя, със сигурност по-добра, отколкото очаквах.
Реджи поклати глава. Той си беше намислил нещо и нямаше намерение да се отказва от него.
— Ако не искаш да признаеш Томас за свое дете, не го признавай. Наистина не ме е грижа какво мислиш — рече просто Реджи.
Никълъс избухна.
— Кажи ми, че е мой! Кажи ми го с прости думи!
— Той е твой!
— Не го вярвам!
— Хубаво. — Тя кимна с разбиране. — А сега, извини ме, но вечерята ми изстива.
Той се втренчи в нея с изумление, докато минаваше покрай него, запътила се към вратата.
— Няма ли да се опиташ да ме убедиш?
Реджи го погледна и се поколеба. Обърканият му, изпълнен със слаба надежда поглед, почти я накара да се поддаде. Но тя направи каквото можа. Убеждаването зависеше от него.
— За какво? — отвърна тя. — Томас няма нужда от теб. Той има мен. А и със сигурност няма да му липсва мъжко внимание при четирима вуйчовци, които да го глезят.
— Не е много вероятно! — изрева той. — Няма да позволя тези копелдаци да възпитават моя… Никълъс затвори устата си и я загледа разярено. — Върви да си ядеш вечерята!
Като се върна в детската стая, Реджи се усмихваше, отново в добро настроение. Е! Имаше за какво да си мисли, нали така?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Никълъс бавно се надигна, мръщейки се на необичайния шум, който го беше събудил. Той тръсна глава и легна отново, но след миг се разбуди напълно. Бебето плачеше. Сигурно е гладно?
Той бе разбрал какъв е шумът, но остана напълно буден и се чудеше колко ли често се появява тази работа със събуждането. Това нямаше значение. Утре щяха да си съберат багажа и да потеглят към Силвърли. Там стаите му щяха да бъдат доста по-далеч от детската стая, отколкото бяха сега.
Защо да не остане там? Мириам го бе държала далеч от Силвърли години наред, но тя вече беше направила белята — беше разказала на Реджина за неговото раждане. След като това беше свършено, дори целият свят да разбере, нямаше никакво значение. Сега Мириам не можеше да му навреди. А той със сигурност нямаше да позволи на Реджина да го държи надалеч от Силвърли. Силвърли беше неговия дом, каза си той разярен. Все още имаше някои права на този свят!
Сега къщата бе утихнала, а бавачката сигурно хранеше бебето. Дали Реджи се е събудила? Той си я представи в съседната стая, свита в леглото, вероятно дълбоко заспала. Навярно беше свикнала с тези нарушавания на съня и успяваше да ги проспива.