Обичай само веднъж
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай само веднъж». Краткое содержание книги:
— Но той се върна, скъпи. Какво ще правим сега? — въздъхна Реджи.
— Не очакваш да ти отговори, нали? — О, Мег, стресна ме!
— Искаш ли да ти го сложа тук, на пода? — Мег държеше поднос с храна. — Пътьом хванах прислужницата, която идваше насам с подноса.
— Ей там на масата, ако обичаш — посочи Реджи. — А сега ми разкажи всичко за срещите си с Харис.
Никълъс бе изоставил Харис, за негово безкрайно нещастие. През всичките тези месеци горкият човек беше неутешим и особено нещастен, след като Реджи се нанесе в градската къща. Той се държеше направо враждебно и с Мег бяха имали няколко разгорещени спора, в които всеки защитаваше своята територия.
След като дойде бебето, всичко това се промени рязко. Харис стана по-сърдечен с Реджи или по-точно с Мег. Мег и Харис с удивление откриха, че се харесват. Те дори излизаха заедно напоследък и се разбираха страхотно, ако Мег на споменаваше нищо лошо за виконта.
Мег остави подноса с трясък.
— Няма какво да ти разправям за този твърдоглав господинчо, с когото си прекарвам времето. Не смятам да продължавам. Какво направи той в мига, в който чу, че виконтът е тук? Без дори да каже нещо, се втурна надолу, за да намери господаря си! А аз можех да му спестя усилието. Tеc ми каза, че току-що са му занесли още една бутилка бренди в стаята за музика.
— Стаята за музика ли? А, да — ухили се внезапно Реджи. — Стаята за музика. Бях забравила какво направих с кабинета му.
— Tеc каза, че двамата с леля му Ели крещели там — информира Мег.
— Така ли? Боя се, че не ме интересува.
— Глупости — порица я Мег. — Би дала какво ли не да разбереш какво са си говорили за теб.
— Предполагаш, че са спорили за мен?
— Ако не за теб, за какво тогава?
— За какво ли наистина? — попита Никълъс от прага на отворената врата.
Мег се обърна, проклинайки се, че не е затворила вратата. Реджи, легнала на пода, обърна глава си назад, за да огледа съпруга си изотдолу. Беше легнала по гръб, а синът й беше проснат върху гърдите й. Тя бавно се надигна.
Никълъс се приближи до нея, гледайки малката главичка на рамото й и едно юмруче, лакомо пъхнато в устата. Черните букли и живите сини очи не можеха да се сбъркат. Малори от край до край.
Той обиколи около Реджи и й подаде ръка.
— Често ли го правиш, любов моя?
Тя не се подлъга от мекия тон. Устните му бяха здраво стиснати, а очите му блестяха възбудено. Та той изобщо не бе доволен от сина си! Как можеше да стои така и да го гледа, без да се зарадва? Майчинската гордост на Реджи изплува на повърхността. Тя улови ръката му и се изправи, но щом стъпи на крака, му обърна гръб.
— Ако не си дошъл тук, за да видиш Томас, можеш да си тръгваш — обяви ледено тя.
— О, но аз дойдох да го видя — усмихна се мрачно Никълъс. — Нарекла си го Томас, на баща си?
Реджи нежно сложи бебето в леглото му и се наведе да го целуне. Обърна се и застана лице в лице срещу съпруга си.
— Томас Аштън Малори Идън.
— Да, със сигурност си се погрижила за твоята част от семейството, а?
Неговият сарказъм я накара да кипне.
— Ако си искал да бъде кръстен на твоята част от семейството, трябваше да си тук за раждането му.
— Защо не ми каза?
Очите й се присвиха. След миг щяха да се разкрещят един срещу друг, а тя нямаше намерение да позволи това да стане в детската стая.
— Мег, остани с Томас, докато се върне Tеc, моля те. После се обърна към Никълъс:
— Моите стаи са от другата страна на коридора. Ако искаш да довършим този разговор, можеш да ме посетиш там.
Реджи не го изчака и се втурна през коридора в своята дневна. Никълъс я последва, като затвори шумно вратата. Тя се обърна и го погледна яростно:
— Ако искаш да тръшкаш вратите, моля те да го правиш в друга част на къщата.
— Ако искам да тръшкам врати, което не съм сторил сега, ще го правя в която искам част на къщата. Сега ми отговори! Защо не ми каза?
Какво да отговори? Нямаше намерение да признава, че не е искала да го задържи по този начин. Точно тогава изобщо не беше сигурна, че нещо можеше да го задържи; не бе сигурна и сега, когато той не показа дори с най-малкък намек, че се радва на нея и на сина си.
Най-сетне тя просто попита:
— Щеше ли да има някаква разлика?
— Как бих могъл да зная, след като не си ми казала? — В тона му се прокрадна язвителна нотка: — Разбира се, има възможност и ти да не си знаела и следователно да не си могла да ми кажеш.
— Да не знам, че съм бременна в четвъртия месец? — Тя се усмихна. — Наистина имах съвсем малко симптоми, вярно е. Но в четвъртия месец? Всяка жена би го разбрала дотогава.