Обичай само веднъж
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай само веднъж». Краткое содержание книги:
Той задържа погледа си върху детето, но това поведе погледа му към гърдата й, към откритата шия и нежните й устни. Какво щеше да направи тя, ако я целунеше? Той се наведе, за да разбере.
Никълъс я чу как ахна, преди устните му да докоснат нейните. Той я целуна нежно и кратко с най-лекото докосване, като се отдръпна, преди тя да има възможността да се обърне настрани. Изправи се, като все още не я поглеждаше в очите.
— Той е хубаво бебе, Реджина.
Минаха няколко продължителни мига, преди тя да отговори.
— Иска ми се да мисля така.
Той се усмихна колебливо.
— В този момент му завиждам.
— Защо?
Никълъс погледна направо в тези тъмни, ясносини очи.
— Трябва ли да питаш?
— Ти не ме желаеш, Никълъс. Даде ясно да се разбере това, преди да заминеш. Променил ли си решението си?
Той застина. Реджина искаше от него да моли, нали? Това щеше да й даде възможност да го унижава. Тя се бе заклела, че никога няма да му прости и сигурно така щеше да стане. Той не я обвиняваше, но нямаше намерение да остави нещата да се влошават. Обърна се и излезе от стаята без нито дума.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Той говореше сериозно! Наистина имаше намерение да опаковат целия си багаж за Силвърли и да потеглят същия ден. Никълъс направи това властно съобщение на закуска, като прояви абсолютното нахалство да използва извинението, че не може да остане в къща, в която няма кабинет. Какво можеше да каже Реджи, която бе използвала същото това извинение срещу него в една отдавнашна проява на инат? Никълъс я вбесяваше!
Е, тя не можеше да тръгне без Елинър. Само това й трябваше — да бъде затворена в провинцията с двама души, които се отнасят неприязнено към нея. Не, Елинър трябваше също да дойде. Но тя не каза за това на Никълъс, а само на нея. Ели първо отказа, но Реджи продължи да настоява, докато се съгласи.
Така през остатъка от деня всички те бяха много заети, освен Никълъс, който просто се въртеше наоколо и изглеждаше доволен от предизвиканата от него суматоха. Реджи нямаше никакво време, за да си вземе довиждане със семейството си. Трябваше да го свърши с бързо надраскани бележки. Но макар всички да й се притичваха на помощ — всички освен Никълъс — вече се беше свечерило, когато и последният сандък бе натоварен в допълнителната кола.
Реджи вече не говореше на виконта, но нейният гняв към него беше далеч по-дълбок от днешната глупост. Всъщност тя беше разтревожена от срещата си с него предишната вечер. Каквото и да бе искал да постигне Никълъс, той бе успял да направи почти невъзможен съня й. Не бе от целувката. Ако искаше да бъде честна спрямо себе си, то се дължеше на факта, че не направи нищо повече от това да я целуне.
Точно там се коренеше нейното объркване. Как можеше все още да го желае след всичко, което й бе сторил? Но тя наистина го желаеше. Бе го видяла да стои там, на прага, с копринената си пижама, която бе разтворена почти до кръста, с разчорлената, просветляла от слънцето коса, с този настойчив поглед в меднозлатистите очи и беше разтърсена от желание, което бе толкова силно, че я бе изплашило. Достатъчно бе да го види в този вид, за да забрави всичките месеци, през които го беше проклинала.
Какво щеше да прави тогава? Май че нямаше да му прости. Да, нямаше да му прости. Не трябваше да таи любовни мисли за него.
Елинър, Tеc и бебето се возеха в голямата карета заедно с Реджи и Никълъс, докато Мег, Харис и прислужницата на Елинър бяха настанени в по-малката. С три жени около себе си Томас разполагаше с достатъчно топли пазви, до които да се прислони и да поспи. През по-голямата част от времето той пътува тихо, а сега, след като можаха да се поотпуснат, жените разговаряха тихо. Никълъс нарочно си придаваше вид на отегчен от бъбренето им. На свой ред те не му обръщаха внимание, а Реджи — до такава степен, че не се поколеба да разкопчее дрехата си и да накърми сина си, когато стана неспокоен. Нека само каже нещо. Само да смее.
В този момент Никълъс бе обзет от някаква промяна. През целия ден той се забавляваше от високомерното поведение на жена си и дори от студения вид на леля си, тъй като добричката Елинър никога не успяваше да му се сърди дълго. Той бе малко изненадан, че и тя идваше в Силвърли, защото не бе ходила там от смъртта на баща му преди шест години. Допускаше, че Елинър усеща потребността на Реджина от морална подкрепа и това го забавляваше, макар същевременно да го нараняваше.
Хуморът обаче беше само част от водовъртежа на неговите емоции. Вероятно беше наистина покварен, за да се възбуди от най-обикновеното нещо, което направи Реджина — да накърми бебето — но той се възбуди. Някакъв състрадателен вътрешен глас му пошепна, че е бил прекалено строг със себе си. Той забравяше, че Реджина винаги му бе действала така.