Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза
 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Электронная книга - «». Краткое содержание книги:

Опит за животопис на Magister Ludi Йозеф Кнехт заедно с неговите съчиненияИздаден от Херман Хесе.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 231
Перейти на страницу:

В Монтпор той поздрави стария майстор по музика, който, сам някога, на млади години, гостувал в „Мариафелс“ и изучавал там бенедиктинската музика, сега го разпитваше за много неща. Наистина Кнехт намери стария някак по-притихнал и усамотен, но на вид по-силен и по-весел, отколкото миналия път, след изтриването на умората от неговото лице, откакто се бе освободил от своята длъжност, не бе станал по-млад, но по-хубав и по-изтънчен. Направи му впечатление, че той питаше за органа, за раклите с ноти и за хоровото пеене в „Мариафелс“, за дървото в градината, сред аркадата на манастирския двор, дали стои още, но не за тамошната му дейност, за курса по играта на стъклени перли, явно не проявяваше любопитство и за целта на отпуската му. И все пак преди по-нататъшното пътуване на Кнехт старият му подсказа една дума, която бе много скъпа.

— Узнах — каза той с един сякаш шеговит тон, — че си щял да станеш нещо като дипломат. Всъщност това не е хубава професия, ала, изглежда, са доволни от тебе. Мисли за това, както желаеш! Но ако на честолюбието ти не отговаря да останеш завинаги в тази професия, тогава внимавай, Йозеф, смятам, че искат да те хванат. Защищавай се, имаш право на това. Не ме питай повече, ни дума няма да ти кажа. Нали сам ще видиш.

Въпреки това предупреждение, което Кнехт понесе в себе си като жило, при своето пристигане във Валдцел изпита радост, каквато никога не бе преживявал, радост от завръщане в родината, струваше му се, че Валдцел е не само негова родина, но и най-красивото място на света и че междувременно е станало още по-хубаво и по-интересно, или пък че той сега има нови очи, зрението му е по-силно. И това не се отнасяше само за порталите, кулите и дърветата, за реката, дворовете и залите, за фигурите и отдавна познатите лица, по време на отпуска си той почувства и една повишена възприемчивост за духа на Валдцел, за ордена и играта на стъклени перли, позна онова нараснало и благодарно прозрение на завърналия се у дома, на странника, прибрал се по-зрял и по-мъдър.

— Струва ми се — каза той на приятеля си Тегулариус в края на едно живо хвалебствие за Валдцел и Касталия, — струва ми се, че всички тези години съм прекарал тук в сън, наистина щастлив, но като че ли без съзнание и сега, когато съм се събудил, виждам всичко по-остро и по-ясно, потвърдено от действителността. Как могат две години, прекарани в чужбина, така да ти изострят погледа!

Той се радваше на отпуската си като на празник и най-вече на игрите и дискусиите с другарите в кръга на елита, на Vicus Lusorum, на новата среща с приятели, на Genius Loci25 — Валдцел. Но във всеки случай това приповдигнато настроение за щастие и радост стигна своя връх едва след първото му приемане от майстора на играта на стъклени перли, дотогава бе примесено с някаква плахост.

Magister Ludi постави по-малко въпроси, отколкото Кнехт очакваше, едва спомена курса за начинаещи в играта и изследванията на Йозеф в музикалния архив, само за отец Якобус не можеше да се насити да слуша, отново и отново заговаряше за него, нищо от това, което Йозеф разказваше за този човек, не беше излишно. Че бяха доволни от него и мисията му при бенедиктинците, да, дори много доволни, Кнехт можеше да заключи не само от необикновената приветливост на майстора, и още повече от държането на господин Дюбоа, при когото магистърът веднага го препрати.

— Ти извърши работата си отлично — каза му той и добави с лека усмивка: — Действително не проявих верен усет, когато съветвах да не те изпращат в манастира. Но това, че ти освен абата си очаровал и великия отец Якобус и си го настроил благосклонно към Касталия, е много. То е повече, отколкото който и да е би дръзнал да се надява.

Два дена по-късно майсторът на играта го покани заедно с Дюбоа и тогавашния ръководител на валдцелското елитно училище, наследника на Цбинден, на обяд и по време на разговора след яденето неочаквано се появиха новият майстор по музика и архиварят на ордена, следователно двама други членове на върховната колегия, и единият ги отведе в дома за гости на дълга беседа. Тази покана за пръв път и видимо за всички изведе Кнехт към най-тесния кръг на кандидатите за върховни длъжности и веднага издигна осезаема преграда между него и масата от елита на играчите, което той, „пробуденият“, долови болезнено. Впрочем засега му дадоха отпуск от четири седмици и паспорт, какъвто ползваха чиновниците, за да отсядат в домовете за гости на провинцията. Макар да не му възложиха никакви задачи, нито дори задължението да се регистрира, той пак можа да забележи, че е наблюдаван отгоре, защото, щом предприе няколко посещения и излети до Койперхайм, Хирсланд и Източноазиатския институт, там веднага получаваше покани от висшите служебни лица; и стана тъй, че през тези няколко седмици фактически се запозна с цялото управление на ордена и с мнозинството от магистрите и преподавателите. Ако не бяха тези многобройни официални покани и познанства, излетите биха били за Кнехт връщане в света и свободата на неговите студентски години. Той ги ограничи преди всичко заради Тегулариус, който изживяваше тежко всяко прекъсване на тяхната нова среща, но и заради играта на стъклени перли, защото много му се искаше отново да вземе участие и да се изяви в най-новите упражнения и постановки на проблемите, в това Тегулариус му оказваше незаменима помощ. Другият му близък приятел — Феромонте, принадлежеше към щаба на новия майстор по музика и в това време успя да се види с него само два пъти; намери го погълнат от работа и щастлив от нея, той се бе заел с една голяма музикално-историческа задача, отнасяща се до гръцката музика и нейния по-нататъшен живот в танците и народните песни на балканските страни; горящ от желание да споделя, той разказа на приятеля си за своите най-нови работи и находки; те засягаха епохата на постепенния упадък на бароковата музика към края на осемнадесетото столетие и проникването на една нова музикална същност от страна на славянската народна музика.

вернуться

25

Добрият гений (лат.). — Б.пр.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 231
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)