Мисията

Първият престой на Кнехт в манастира трая две години, по времето, за което тук става дума, той караше тридесет и седмата си година. Към края на гостуването му в „Мариафелс“, близо два месеца след датата на неговото писмо до Дюбоа, една сутрин го извикаха в приемната на абата. Мислеше, че дружелюбният господин има желание да побеседва малко върху китайския език и незабавно се яви. Гервазиус го посрещна с писмо в ръка.

— Оказаха ми честта с едно поръчение за вас, многоуважаеми — доволен му извика той със своя покровителствен тон и веднага премина в иронично дразнещ, възникнал поради още не съвсем изяснените приятелски отношения между духовния и касталийския орден и всъщност създаден от отец Якобус. — Впрочем най-голямото ми уважение към вашия Magister Ludi. Умее да пише писма! Писал ми е на латински господинът, бог знае защо; при вас, касталийците, когато правите нещо, човек никога не знае дали възнамерявате да му окажете внимание, или да го осмеете, уважение или поучение е това. И така, този достопочтен Dominus24 ми е писал на латински, и то на един латински, който сега в целия наш орден не знае никой, единствено с изключение на отец Якобус. Това е латински, сякаш излязъл непосредствено от школата на Цицерон, и към него едно добре отмерено парфюмиране с църковнолатински, за което естествено също не се знае дали е наивно — само примамка за нас, духовниците, — или е замислено иронично, а може да е възникнало просто от неукротим подтик към играта, стилизирането и декорацията. И така, многоуважаемият ми пише: там смятали за желателно отново да ви видят и прегърнат, а и да установят доколко, да речем, дългият престой Сред полувраговете ви е влиял покваряващо в морално-стилистично отношение. Накратко, доколкото правилно съм разбрал и разтълкувал просторното литературно художествено произведение, на вас ви се дава отпуск, а аз съм замолен да изпратя своя гост за все още неопределен срок във Валдцел; не завинаги, разбира се, защото бързото ви завръщане тук, доколкото и на нас ни изглежда приятно, е в намеренията на тамошните власти. Е, сега прощавайте, дълго не ще мога достойно да интерпретирам целия финес на написаното и магистър Томас едва ли очаква от мене това. Писъмцето трябва да ви предам, а сега вървете, обмислете дали и кога ще отпътувате. Ние ще чувстваме отсъствието ви, мили мой, и в случай че трябва да останете твърде дълго там, няма да пропуснем да настояваме пред вашата колегия отново да ви върне.