Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))

Необходимо е да се излезе от замърсените градове и да се разпредели населението равномерно по земната повърхност. Трябва да се разбере, че боледуването на планетата в значителна степен зависи от човешкото равновесие. Неразумно е хората да изоставят огромните пространства, за да се струпват братоубийствено на места, заразени с развала и залети от кръв. Не случайно древните вождове са настанявапи своите станове на нови места. (8–323)

Трябва да се разбере необходимостта да се пътешества. Не само да се откъснеш от дома, но и да преодолееш самото понятие за дом. По-точно да се разшири домът. Където сме ние, там е и домът. Еволюцията отхвърля съществуването на домовете-затвори. Успешното разкрепостяване на съзнанието ще даде възможност да се придобие подвижност. И не подвигът, не лишенията, не възвеличаването, а качеството на съзнанието ще ни откъсне от заседналия живот. (3–93)

Пътуването по Земята между другото приучва към всевъзможни условия. Човекът, който е опознал душевността на много народи, няма да се загуби в тълпите на Тънкия свят. (7–488)

Във всички Учения е указана ролята на семейството, като основа на цялото бъдеще. Трябва да се възприема семейството като огнище на съзнателност и сътрудничество. Но наред с всичко друго, семейството е разсадник и на кармически връзки. (7–549)

Често може да се наблюдава как един член от семейството, стремящ се към просвещение, е подложен на издевателства от останалите. При това той трябва да събере цялото си мъжество, за да им се противопостави. Не са много често случайте, когато мнозинството се стреми към светлината и може с общи усилия да се противостои на тъмнината. Разбира се, противоборството на тъмнината ще усъвършенства силите, но въпреки всичко семейният въпрос ще си остане винаги възлов. Не може да има по-голямо бедствие от тъмнината в семейството. От тук произлизат и бедствията на бъдещите поколения. За жалост, семейните противоречия лишават от сила даже добрите борци. Да се замислим колко стремежи се пресичат още в зачатък. Колко кощунства и злословия се изливат там, където би могло да съществува огнище на доброто. И колко ценна психическа енергия може да бъде прахосана. Ние наблюдаваме много трудни положения и се опитваме да въздействаме, но понякога раздорите са толкова дълбоки, че всякаква външна помощ е безрезултатна. Тогава е по-добре временно да се отдалечим, тъй като някои индивиди се съпротивляват на подобни наставления и може да се стигне до увреждане на здравето. (13–266)