Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Изучаването на древните езици е много полезно, тъй като в тях е запечатана историята на човешката мисъл. Може да се проследи как едни понятия са се развивали, а други са се изпразвали от съдържание. Ако сравним, например, латинския език със санскрит, може да видим доколко латинският се е задоволил с отсъствието на много дълбоки понятия. Така устременият към материализма Рим е несравним с паметниците на мисълта в Индия. (11–231)
Понякога е трудно да се заставиш да мислиш, но още по-трудно е да заповядаш на себе си да не мислиш. Всеки ден можеш да си налагаш да не мислиш за нещо определено. Но не трябва да се заблуждаваш, че заповедта да не мислиш вече те освобождава от всякакви мисли. Пълният отказ от мисли представлява голямата мислителна дисциплина. (11–404)
Ако искате да подарите на някого книга, съветвам ви да я изпратите след като я прочетете. В по-стари времена особено се е ценило подаряването на книга, прочетена от дарителя. Тогава са разбирали, че в процеса на четенето се е наслагвала особена сила. Трябва да се отчитат всички възможности за обмен на енергия. (11–411)
Трябва да се помага навсякъде и във всичко. Всякакви политически, национапни, верски и други препятствия са недостойни за човечеството. Нелепо е да се гледа цветът на кожата, когато заплашва опасност. Нелепо е да се разпитва за вярата, когато трябва да спасяваш от пожар. Всички Завети потвърждават безусловно задължението да се оказва помощ. (11–452)
Наблюдението на звездното небе може повече от всичко да ни отдалечи от земните условия. Видът на безпределността може да притъпи значението на земните тегоби. Земните страхове изчезват пред сиянието на световете. (12–97)
Древната философия препоръчва да се мисли за далечните светове като че пребиваваме в тях. Такова отношение спомага за благотворното възприемане на мощните планетни токове, но за това е необходимо да мислим за тях като за нещо близко. Същевременно, посрещнати с мисъл на отрицание, същите въздействия ще доведат до тежки последствия. Но не разбирайте, че трябва да се мисли непрестанно за далечните светове. Важно е да се насочи към тях основната мисъл и тя ще потече по естествен път в определеното направление. Нека мисълта за далечните светове бъде проста и без съмнение. Съмнението е подобно на кафяв газ. (12–162)
Ще бъде полезно за приятелите, ако те в определен час си изпращат взаимно добри мисли. Такова действие не само че укрепва доброжлателството, но и дезинфекцира пространството, което е особено необходимо. Всички отровни еманации, освен че заразяват човека, но и се наслояват върху заобикалящите ни предмети. Тези наслойки са много трудно отстраними и могат да съпровождат предметите на далечни разстояния. По-чувствителните хора усещат върху себе си въздействието на тези наслоения. Добрите мисли са най-добрият очистител на обкръжаващото, но трябва да се приучваме към такива послания. Те могат да не съдържат определени думи, а само насочване на доброто чувство. Така и в хода на ежедевието може да се сътворява значително добро. Всяка такава пратка е като прочистваща мълния. (12–195)
Всеки миг някой някъде претърпява ужасно бедствие. Но в Братството знаят за тях и изпращат благи стрели. Но ако вие не можете да определите точно местоназначението, все пак изпратете в пространството вашата спасителна мисъл. Тя ще намери верния път и чрез привличане ще се присъедини към нашата помощ. Прекрасно е, когато от различии краища летят спасителни мисли. По този начин всеки може да се приобщи към Братството. (12–585)
Човек трябва да се убеждава, че, лягайки да спи. се отправя на работа. Ако неговата свободна воля усвои тази аксиома, тогава ще му бъде по-лесно да употреби силите си в Тънкия свят. Нека никой не се тревожи, че по този начин ще се лиши от отдих. Той ще го получи в пълна степен, защото в Тънкия свят се употребяват и съответните качества, които не се изтощават. Много по-лошо е, когато човек си ляга да спи овладян от земните страсти, не мислейки за никакви Висши светове. Тогава вместо към светъл труд и познание, човек ще се озове в нисшите слоеве и можете да си представите в какви срещи ще прахоса своята енергия. Нека заспиването бъде съзнателен преход към Висшия свят. Нека свободната воля като криле да ни понесе нагоре. И ние, в нашата Обител, не сме чужди на този своеобразен сън, който е пренасяне на съзнанието във Висшите светове. (13–24)