Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Понякога казваме: устремете се към нас с всички сили. За невежите такъв призив изглежда нелеп, но знаещите разбират доколко спешно е обстоятелството, което го налага. Трудно е да се съсредоточиш върху един предмет. Много години хората се трудят над развиването на това качество в себе си, но въпреки всичко в най-напрегнатия момент някоя малка муха може да наруши устрема. Всички ние някога сме преминали през такива упражнения. Техният успех зависи не от особени качества, а от силата на желанието. Всеки може да се устреми към своя Учител, но така, че да забрави всичко. Да забрави дали е ден или нощ; топло или хладно; дълго или краткотрайно. Това е по силите на всеки. Такова устремяване е полезно и за нас, защото създава в пространството токове, които се устремяват заедно с нашите и засилват тяхното въздействие.
Казваме на хората да не се молят, защото знаем какво им е нужно, тъй като те не умеят да се съсредоточат на най-главното и такива молби само пречат. Така ние ще направим всичко, което е възможно, а хората могат да изпращат към нас единствено добрата си воля. Не обвиняваме хората, които не успяват да се ориентират в своите желания, а само посочваме най-лекия способ да се излезе от земния лабиринт. Той се заключава в сърдечния устрем към нас. Нека това устремяване бъде безмълвно. Нека сърцето да подаде знак. Трябва да е налице, обаче, пълно спокойствие. Ако такова спокойствие отсъства, то трябва да бъде постигнато чрез волята.
Всеки може да признае, че събитията от неговия живот не са протичали така, както той е предполагал. Често могат да се открият следите на Висшето въздействие. Да се съчетаят тези въздействия със самодейността, ще бъде постижение на хармонията.
Ще попитате дали винаги сме с вас? Можем да бъдем, ако го пожелаете. Всеки от нас е преминал през препятствия. Не един път, лягайки вечер, не сме били сигурни дали ще се събудим сутринта. Но всеки от нас се е учил да върви твърдо по пътеката на Учителя. В най-трудните дни Учителят казва: „Вие сте по-щастливи от мнозина. Да бъдем признателни.“ (13–72)
Мнозина, считащи себе и за окултисти, са се изолирали напълно от естествените възприятия. Множество книги ги въвеждат в заблуждение, предписвайки някакви формули, съставени някога за съвсем други цели. Затова ние често предпочитаме срещите с нови хора, не претоварени с неприложими формули. Който търси формули за сърцето, за любовта, за състраданието, той няма да отвори ухото си за висшите хармонии. Само тези, които имат сърце изпълнено с любов, могат да чуят музиката на сферите или химните на природата.
Който желае да се приобщи към нашата Обител, нека по-често беседва със сърцето си и чрез него да ни изпраща макар и безмълвни призиви. Наричат тези призиви безсловесни, защото те нямат мислено изражение, а се изразяват единствено с чувство. Може да се помисли, че всичко това е много сложно, но на практика то се побира само в три думи : „Обичам те, Учителю!“ Това е и проводникът към нас. Такъв проводник е много по-здрав, отколкото молбата: „Помогни ми, Учителю“. И сами знаем кога може да се помогне, но по-бързо лети помощта на крилете на любовта. Тя ще премине и през най-непреодолимите препятствия. Нека да се обичаме вмаимно един друг. (13–80)
Мисълта за Прекрасното довежда до Учителя. Ние съветваме в мигове на объркване с оздравителна цел да се насочва мисленето към нещо прекрасно. Хората не знаят какво мощно средство им е предоставено. Те предпочитат да се оплакват, негодуват, плачат, без да разбират, че по този начин сами си ограничават достъпа към нас. Ние познаваме мощта на възвишената мисъл и затова се събираме да помислим заедно за най-прекрасното. Но не размишляваме върху един и същ образ, а всеки избира най-прекрасното близко нему. Така опасенията и грижите може да са различни, но, за радост, защитата е еднаква. (13–135)
Може да се твърди непрестанно, че устремяването към нас е най-добрата защита. Помощта може да бъде увеличена безмерно, ако няма недоволство, оплаквания, униние и недоверие. Хора, дайте възможност на невидимите помагачи да ви протегнат ръка за помощ. Колко светли криле са посърнали поради човешкото недоверие! (13–136)
Всички видове пранаяма по своята същност са насочени към разпалването на сърдечните огньове. Но от многото практикуващи само малцина получават положителни резултати. Причината е в несъзнателното отношение към сърцето. Изпълнява се сложно упражнение и съзнанието се насочва към броенето или редуването на движенията, т.е. към външните материални прийоми. Но никакви земни изчисления няма да запалят талисмана на сърцето. Както слънчевата енергия не съществува без слънцето, така и сърцето не може да се разгори без устремяване към центъра. Много по-лесно е да се запали сърцето чрез порив към центъра, отколкото да се разчита на материални изчисления. Някога пранаямата е била въведена основателно като спомагателно средство за ускоряване на следствията. Но от момента, когато сърдечният мантрам е загубил значението си, пранаямата по същество се е превърнала в механично средство против хрема. (7–378)