Бунтът

— Прекалено често — засмя се Бригъм напрегнато, като се мъчеше да се пребори с опиянението от нейния аромат, от тялото й.

— Радвам се. — Тя вдигна глава и го погледна закачливо. — Много се радвам.

Това го накара отново да се разсмее.

— Ти разцъфна пред очите ми, Рина. Под ръцете ми. — Целуна я нежно, въпреки че устните й го изкушаваха. — Чудя се дали една жена може да даде на мъжа по-ценен подарък.

— Тази нощ бих ти дала друг подарък. — Привлече главата му и целувката й не бе толкова нежна. — Бих споделила леглото ти, Бриг, любовта ти и съня ти. Не — прошепна в устните му, преди да бе възразил. — Не ми казвай защо не бива, само ми покажи защо трябва. — Плъзна длани нагоре по гърба му, вплете ги в косите му, а устните й неспокойно се движеха върху неговите. — Люби ме, Бригъм. Люби ме така, че да живея с това през всичките празни дни, които ме очакват.

Той не можеше да й откаже. Не можеше повече да отказва и на себе си. Тялото й трепереше срещу неговото, вече не от страх, вече не от съмнения, а само от желание. С приглушен стон я грабна на ръце. На разсъмване щеше да замине. Между тогава и сега можеше да подари на нея и на себе си няколко прекрасни часа.

Тялото й бе прохладно, меко, податливо, очите й ярки и горещи като блясъка на изумруда, преминал от неговия на нейния пръст. Тя бе обвила ръце около врата му, докато я полагаше на леглото, така че и Бригъм легна с нея и, обхванал с длани лицето й, започна да люби устните й.

Струваше й се, че би могла да се отнесе само от тази сладост. Бе като облак, нежна и призрачна. Устните му отново и отново срещаха нейните в бавен сладостен танц и тялото й олекна. Още един менует, помисли Серина. Елегантен, хармоничен и красив. С въздишка усети как той смъкна нощницата й и го чу как рязко пое въздух, като откри, че под нея няма нищо.

— Толкова си прекрасна. — Докосна устни до пулса на шията й. — Тук — прошепна и погали гърдите й с върховете на пръстите си. — Тук. — И отново, докато умелите му ръце се плъзгаха по нея. — Тук.

Усети замайване, замайване и удоволствие.

— Затова ли се влюби в мен, сесънек? Заради тялото ми?

Бригъм се отдръпна дотолкова, че бавно, внимателно да я разгледа.

— То имаше голямо влияние.

Тя се изчерви, засмя се и го ощипа. После смехът й премина в стон, когато той наведе глава и погъделичка с език втвърдяващото се зърно.

— Обичам всичко в теб, Серина. Характера ти, ума ти, сърцето ти и, о, да… — Зъбите му се затвориха. — И тялото ти.

— Покажи ми — прошепна тя задъхано.

Бригъм й показа — с нежност, с плам, със самообладание и с безумие. Всяко чувство, което бяха споделяли стана част от тази безкрайна любовна нощ. Имаше и нови начини. Той я водеше, наслаждавайки се на желанието, с което Серина учеше, на страстта, която тя даваше и получаваше. В нея нямаше никакъв свян. Дойде при него с такова доверие, че само това бе достатъчно да го докара до края.