Навън към себе си
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Навън към себе си». Краткое содержание книги:
— Както виждаш — сви рамене тя.
Нея човек трудно можеше да я смути. А и освен това вече имах едно наум. Ако бях продължил да настоявам, бе напълно способна да ми разкаже до най-малка подробност сексуалния си живот, а аз не исках и да чуя за това. От друга страна, за първи път се разделяше с Рамона. Не ми се щеше да ме смята за глупак.
— По дяволите! — подхвърлих на Оли, докато вървяхме по коридора в обратна посока. — Май изобщо не се притесняват…
— Кой това?
— Папата!
Не можех да си обясня защо след тази история страните ми пламнаха. Спрях се за миг и притиснах чело към леденото стъкло, сякаш гледах навън. Но нямаше нищо за гледане. Не беше същото като по времето, когато Спаак я отвеждаше на някое соаре и тя се прибираше едва сутринта. Този път ми идеше да потъна в земята. Така де, би трябвало да си трижди глупак, за да се чудиш какво ли си е наумила тази вечер Елизабет Бенжамен! Та имаше ли човек, който да не се досеща какво ще прави майка ми с тоя проклет лекар, и то под носа ни? Струваше ми се, че стотици погледи са се впили в гърба ми, и изпитах такъв срам, че неволно прехапах устни.
Присъединихме се към Алекс и Шантал едва след като се наситих на царящия зад прозорците мрак, в който Оли напразно се опитваше да различи нещо. Затворихме вратата зад гърба си и се почувствах значително по-добре, когато Алекс ми предложи цигара. Шантал стана и леко свали прозореца.
— Дали пък да не направим един стриптийз-покер? — подхвърли той, подавайки ми огънче.
Оли се разкашля зад гърба ми, докато аз се взирах в горящата кибритена клечка. Шантал детински се изкиска и се тръсна на седалката.
— Престани с твоите глупости! — промърмори тя с усмивка.
Двамата с Оли тъпо се разсмяхме. Алекс раздаде картите. После заяви, че не умеем да се забавляваме, но настроението му ни най-малко не се промени. Продължи да сипе шеги, прибирайки първите залози. Очертаваше се доста приятна партия. Играехме настървено, но същевременно спокойно, вкусвайки очарованието на пътуването и на свистящата отвън нощ. По някое време Шантал стана, за да поеме няколко глътки свеж въздух на прозореца. Бях забелязал, че е малко пияна — смееше се прехласнато на всяка шега на Алекс, макар не всички да бяха неустоимо смешни, или пък се облягаше на рамото му, докато раздавахме картите. Спомних си, че веднъж, след един купон, трябваше да я носим до стаята й. Алекс измъкна от пътната си чанта бутилка коняк.
В Берлин поискаха паспортите ни. Наложи се да почакам една-две минути, преди майка ми да благоволи да ми отвори. Беше по комбинезон и ми изигра етюда на Спящата красавица, но купето вонеше на пот и погледите ни отново се срещнаха. Със свито гърло и наведена глава изчаках да ми даде документите ни. После се поинтересува какво правим, но аз грабнах паспортите и мълчаливо се отдалечих.
Заварих Шантал да се превива от смях. Изведнъж ми се стори ужасно глупава, шумна и досадна. Тоя път вече здравата се беше подредила. А допреди малко веселието й сякаш подпалваше слабините ми, поглъщаше ме и изпълваше купето със светлина. Едва сдържайки гнева си, седнах на мястото си и прехвърлих върху истерично кикотещата се Шантал цялата обзела ме ненавист към жените — към майка ми, която ме бе предала, към Рамона, която буквално ме държеше в окови, към Едит, която знаеше само да се дърля и ти се усмихваше сутрин, за да може вечерта да ти размаже по-добре физиономията. Мразех ги заради това, което бяха, затова, че правеха живота ни горчив, жесток и безнадежден, че ни въртяха на малкия си пръст, че ни изтезаваха, унижаваха, дресираха като кученца, че ни носеха не светлина, а огън, че бяха адски изчадия, неистова орда, която помиташе всичко по пътя си. Ако искаха да знаят обаче, нямах никакво намерение да се оставя да ме стъпчат. С мен щяха да си имат сериозни проблеми.
Приключихме играта към един сутринта, едва половин час след като бяхме напуснали Берлин. Шантал искаше да си ляга — картите й бяха писнали, а и все повече откачаше. Можехме спокойно да продължим да играем, ако не я бяха хванали щурите. Свалихме кушетките, Алекс угаси плафониерата и нощната лампичка изпълни купето със синкави сенки, докато аз и Оли се събличахме — той отгоре, аз отдолу. Изправени до прозореца, Алекс и Шантал впиха устни в продължителна целувка, но това можеше да се очаква. Всъщност именно по тази причина ни беше развалила играта, кучката. Изобщо не й пукаше за нас. Цяла вечер се беше натискала на Алекс и сега получаваше онова, което желаеше. Реших, че трябва да е съвсем къркана, за да се държи така, и то в присъствието на Оли и моя милост. Обикновено бе по-сдържана и няколкото й авантюри, за които знаехме, бяха подчертано дискретни — не беше от мацките, които правят оная работа публично. Нещастен глупак! — си рекох. — Разбери най-сетне, че по всяко време можеш да ги изненадаш без маска!